Папата към религиозните лидери: диалог и защита на творението
Папата излеза на сцената придружен от аплодисментите на 1500-те присъстващи, като поздрави един по един осемнадесетте лидери, представители на традиционните тайландски религии, будизъм, ислям, брамин-хиндуизъм и сикхизъм и на различните християнски деноминации, включително лидерите на Православната църква.
Папата започва словото си, припомняйки историческата среща преди 122 години, през 1897, между крал Чулалонгкорн, който дава името на университета, и папа Лъв XIII. „За първи път – подчерта папа Франциск - във Ватикана беше приет нехристиянски държавен глава“.
Папа Франциск подчерта, че днес е необходимо "взаимно признание и уважение, както и сътрудничество между религиите, което е още по-належащо за съвременното човечество“, поради последствията от „сложни проблеми“. Сред тях папата цитира „икономическата и финансова глобализация“, „деградацията и разрушаването на общия дом“, както и съвместното съществуване на бързия напредък с граждански и военни конфликти, породени от миграцията, бедността и глада.
Тези ситуации, обобщи папата, припомнят, че всичко е взаимозависимо. "„Времето на логиката на изолацията, която преобладаваше като концепция за време и пространство и се налагаше като валиден инструмент за разрешаване на конфликти, свърши – подчерта папа Франциск. Настъпил е момента смело да приемем логиката на срещата и взаимния диалог като начин, общото сътрудничество като поведение и взаимното познание като метод и критерий. По този начин можем да предложим нов модел за разрешаване на конфликти, който допринася за разбирателството между хората и защита на творението”.
Папата подчерта, че в тази област „религиите, както и университетите могат много да предложат, без да се отказват от своите особености и характеристики“. Всичко, което правят религиите, „е значителна стъпка да се гарантира на новите поколения правото на бъдеще и също така принос за справедливостта и мира“; начин да се предоставят на младите хора инструментите, „за да станат главните герои за създаването на устойчив и приобщаващ начин на живот“.
За всичко това са необходими здрави основи: „зачитането и признаването на човешкото достойнство и насърчаването на интегрален хуманизъм, който да защитава нашия общия дом, отговорна управление, което защитава красотата и изобилието на природата като основно право на съществуване". В този смисъл, духовното наследство на големите религии може „да предложи солиден принос, „ ако пристъпим към взаимната среща без страх“.
Папа Франциск подчерта, че всички религиозни водачи са призвани „не само да обръщат внимание на гласа на бедните около нас, маргинализираните, потиснатите, коренните народи и религиозните малцинства, но и да не се страхуват да създават подходящи случаи за единство и съвместна работа“.
Папата припомни, че представителите на Църквата имат „задължението да защитават човешкото достойнство и да зачитат правата на съвестта и религиозната свобода, да създават пространства, където да предлагат чист въздух“.
Заключавайки, Франциск подчертава важната роля на „образователните институции, като този университет, които също играят основна роля, защото изследванията и познанието помагат за разкриването на нови пътища за намаляване на неравенството между хората, засилване на социалната справедливост, защита на човешкото достойнство, търсене на начини за мирно разрешаване на конфликти и запазване на ресурсите, които дават живот на нашата земя“.
„Като братя, всички ние сме членове на човешкото семейство – каза накрая папата. С мястото, което заема, всеки е призван да бъде главно действащо лице и да носи своята отговорност за изграждането на култура, основана на споделени ценности, които водят към единството, взаимното уважение и хармоничното съвместно съществуване“.
(dg/vatn)
