Папата: призвани сме да вървим заедно към цивилизацията на човешкото братство

Академичната структура предлага хуманна, културна и професионална подготовка за мъже и жени, които имат света като хоризонт и знанието като ориентировъчен компас, се чете в официалния сайт на университета. Глобалното и мултикултурното призвание на Университета "София" изразено с цифри е 450 студенти и преподаватели от 4 континента, 50 държави, 30 езика.

Папа Франциск подчерта положителни аспекти на академичната общност, по-конкретно „вдъхновението от харизмата на единството, от която е роден университета“ и “участието в подготовката и развитието на Глобалния образователен пакт". Папата синтезира мисията на университета с три думи: знание, съгласие, излизане.

"Вашият университет се нарича "София", защото целта му е преди всичко да предава и изучава Знанието, за да пропие във всички науки. Знанието е Светлината на Божия лик, която осветява човека: неговата тайна, неговите въпроси, неговите страдания и неговата съдба – каза папата в словото си. За нас християните знанието е Исус разпнат и възкръснал, но неговата светлина озарява всички хора: всички религии, всички култури, всички истински жестове на човечност. За това ние сме призовани да вървим заедно с всички, а не срещу всички, за да изградим истинска и хармонична култура на срещата”.

„Съгласието е ключа в творението и историята, както ни учи Божието Слово - обясни папата: договорът между Бог и хората, между поколенията, между народите и културите, в училището, сред учителите и учащите, между човек, животни, растения и дори неодушевени реалности, които правят общия ни дом красив и пъстър. Всичко е взаимосвъзрано, всичко е създадено, за да бъде жива икона на Бог, който е Троицата на любовта! Приоритетна задача днес е да възпитаме така, че да живеем този договор, да бъде жив пакт във всички измерения: да открие пътищата към нова цивилизация, която чрез всеобщото братство да обхване човечеството и космосът".

"Без да излезем навън, не можем да срещнем Знанието – завърши папата. Без да се излезе навън, пактът не може да се разпростира върху всички, с все по-големи и по-приобщаващи концентрични кръгове. Само излизайки, човек среща конкретното лице на братята и сестрите, с техните рани и стремежи, въпроси и дарове“.

(dg/vatn)