Папата се моли в „Санта Мария Маджоре“ за своята визита в Азия

В навечерието на своята 32-а международна апостолическа визита, която ще го отведе след броени часове в Азия, папа Франциск посети римската базилика „Санта Мария Маджоре“, където се спря за молитва в параклиса, съхраняващ иконата на Дева Мария Salus Populi Romani. От както е епископ на Рим, папа Франциск посети неведнъж базиликата, към която е силно привързан. Първото посещение бе ден след неговото избиране за Римски първосвещеник и свети Петров приемник, на 14 март 2013. Това бе и неговото първо излизане от Ватикана. Както вече е традиция в неговия понтификат, Франциск посещава Богородичната базилика винаги преди и след своите международни апостолически визити.

Молитва пред иконата на Salus popoli romani

Всеки път, когато посещава базиликата, папа Франциск полага венец с цветя и се спира за молитва пред иконата на Дева Мария Salus populi romani (Спасение на римския народ), намираща се параклиса „Боргезе“ или познат също като Паолинския параклис. В иконата на Богородица с Младенеца в ръцете си, папата вижда вярата на Божия народ, който в продължение на векове се събира около Девицата при нужда, измолвайки Божията благодат да слезе от небесата, защото „това, което е невъзможно за хората, не е невъзможно за Бога”.

Иконата „Salus popoli romani“

Salus populi romani „спасение на римския народ”, в смисъла на „застъпница“ е името, дадено през XIX век на византийската икона, изобразяваща Богородица с Младенеца, намираща се в параклиса Боргезе на базиликата „Санта Мария Маджоре“ в Рим (една от най-древните базилики от V век, посветени на Богородица).

Изразът “Salus populi romani” е използван в римската правна система и езическите ритуали на древната римска република, изискваща протекцията на римските магистрати пред императора, но по времето на император Константин Велики това име вече се отнасяло до Мария, като Божия Майка и първа застъпница за християните пред Бог.

Счита се, че тази Богородична икона е от първото християнско хилядолетие, а преданието свидетелства дори, че е рисувана от св. евангелист Лука. Вероятно иконата е донесена в Рим през IV век от императрица Елена, майката на император Константин.

Според сегашния образ, който показва различни последователни репродукции, датиращи от Средновековието, други изследователски хипотези определят, че иконата е нарисувана в един дълъг период – между V и XIII век. В продължение на векове иконата е била поставена над вратата на баптистуриума в базиликата „Санта Мария Маджоре“, а през 1240 г., както свидетелстват документите, иконата е наречена „Небесна Царица“ (Regina Coeli). По-късно иконата е преместена в централния кораб на базиликата и от XII век е била съхранявана в мраморна скиния. От 1613 г. е поставена над олтара на Паолинския параклис (построен специално за нея).

Иконата на „Salus populi romani“ е скъпа на папите и на йезуитите

Богородичната икона “Salus populi romani” винаги е била скъпа на йезуитите и на папите. Папа Пий XII въздигнал почитта към небесната Царица, с провъзгласяването на догмата за Успение Богородично през 1950 г. Иконата е изложена през август 2000 г. по повод Световния младежки ден и по този повод свети Йоан Павел II я поверява на младите, заедно с Кръста, така „че да остане очевидно и видимо, че Мария е най-могъщата Майка, която води към Христос”. Така Йоан Павел II, от самото начало на понтификата си, постанови ден и нощ да гори светилник пред иконата на Богородица, като свидетелство за голямата му преданост към Девицата.