Папата: призванието на богословието е да въплъщава вярата в живота
Алесандро Де Каролис – Димитър Ганчев - Ватикана
В словото си папата припомни учредяването на Комисията по желание на Папа Павел VI, на 11 април 1969, с основната идея да бъде „нов мост между богословието и учението на папата“, за да продължи „плодоносния сезон на Втория Ватикански събор”. Също така да бъде „място на среща в което „разнообразието от култури и църковен опит да обогатява мисията, поверена от Светия престол на Конгрегацията за доктрината на вярата“.
„Вие сте призвани да покажете светлината на Евангелието , вслушайки се какво Духът казва днес на Църквите в различни култури, за да разкриете нови аспекти от неизчерпаемата тайна на Христос – каза папата на членовете на Комисията. Вие подготвяте пътищата към Евангелието, превеждайки вярата за съвременния човек, за да може всеки да се почувства по-близо и да се почувства прегърнат от Църквата и да вкуси от сладостта на керигмата и нейната вечна новост. Това е призванието на богословието - да въплъщава вярата в живота“.
Ако Богословската комисия наистина иска да бъде „модел и стимул“ за бъдещето, за всеки, който иска да се посвети на тези изследвания, посочи папа Бергольо, никога не трябва да забравя две измерения. „Първото е духовният живот: само в смирена и постоянна молитва, с откритост към Светия Дух, човек може да разбере и преведе Словото и да бъде послушен на волята на Отца. Богословието се ражда и расте на колене! Второто измерение е църковният живот: да се чувствате в Църквата и с Църквата (...) Богословието не е индивидуализъм, а се прави в общността, в служба на всички, за да се разпространи добрият вкус на Евангелието на братята и сестрите в тяхното време, винаги с благост и уважение“.
Франциск припомни и двата основни текста, разработени от Комисията през последните пет години. Първият, посветен на „синодалността“, няколко седмици след приключването на Синода за Амазония. „Синодалността е църковен път воден от Светият Дух – подчерта папата. Без Светия Дух няма синодалност“.
Вторият документ, посветен на религиозната свобода, е също толкова важен, защото, разграничава различните начини за съвременното и разбиране, посочи папата:
„Ако от една страна има такива, които все още я забраняват или открито се противопоставят, лишавайки човешкото същество от незаменимо право, от друга се разпространява идеята за "етично неутрална" държава, която чрез една ликвидна двойнственост рискува да доведе до несправедлива маргинализация на религиите от гражданския живот в ущърб на общото благо (...) Вместо това, искреното зачитане на религиозната свобода, култивирано в ползотворен диалог между държавата и религиите и между самите религии, е голям принос за доброто на всички и за мира“.
