Търси

Vatican News
Папата с членовете на Международната Асоциация за наказателно право Папата с членовете на Международната Асоциация за наказателно право  (Vatican Media)

Папа Франциск призова наказателните адвокати към отговорност

В словото си към участниците в ХХ Конгрес на Международната асоциация за наказателно право, папа Франциск припомни критични аспекти на човешкото правосъдие и чувството за справедливост в християнския свят.

Светла Чалъкова – Ватикана

„Наказателното право не съумя да се защити от заплахите, които, в наши дни, са надвиснали над демокрациите и пълната валидност на правовата Държава. От друга страна, наказателното право често пренебрегва данните от реалността и по този начин по този начин придобива вид на чисто спекулативно знание“. С тези думи се обърна папа Франциск към участниците в ХХ Световен конгрес на Международната асоциация за наказателно право, който се провежда в Рим от 13 до 16 ноември на тема „Наказателно правосъдие и Корпоративния бизнес“.

В словото си папа Франциск разгледа два аспекта от наказателното право в настоящия контекст: пазарното идолопоклонство и рисковете от наказателния идеализъм.

Пазарно идолопоклонство

Що се отнася до първия аспект папата поясни: „Първото нещо, което трябва да се запитат юристите днес е, какво може да се направят чрез своите знания, за да противопоставят на този феномен, който застрашава демократичните институции и самото развитие на човечеството. По конкретно, настоящото предизвикателство за всеки адвокат по наказателни дела е да ограничи наказателната нерационалност, която се проявява между другото, в масови арести, пренаселеността и изтезанията в затворите, произвол и злоупотреби от силите за сигурност, разширяване на обхвата на наказанието, криминализирането на социалните протести, злоупотреба с превантивното задържане и отхвърляне на най-елементарните наказателни и процесуални гаранции“.

Наказателен идеализъм

Относно наказателния идеализъм папата коментира: „Налагането на една санкция не може да бъде морално оправдано с предполагаемата способност за засилване на доверието в нормативната система и в очакването всеки индивид да заеме роля в обществото и да се държи така както се очаква от него“.

Според папа Франциск, „един от често срещаните пропуски в наказателното право, следствие от селективността на санкциите е оскъдното или никакво внимание към престъпленията на по-силните, по-специално микропрестъпленията към корпорациите“.

Темата на Конгреса

Папата подчерта, че оценява факта, че Конгресът е взел под внимание именно тази проблематика. „Наказателното право – каза той – не може да остане чуждо на поведения, които, възползвайки се от асиметрични ситуации, се използва една доминираща позиция в ущърб на колективното благоденствие. Става въпрос за престъпления, които имат тежестта на престъпления срещу човечеството, когато водят до глада, бедността, принудителната миграция и смърт, причинена от предотвратими болести, природни бедствия и етноциди на коренни населения“.

Екологичен грях

Папа Франциск се позова на една от темите на наскоро провелия се Синод за Амазония, а именно тази да се определи екологичния грях като действие или пропуск срещу Бог, ближния, обществото и околната среда.

„Възнамеряваме да въведем в катехизиса на Католическата църква грехът срещу екологията, срещу общия дом. Това е дълг. По този повод и чрез вас – каза папата – искам да отправя апел към всички лидери и представители от сектора да допринесат с техните усилия за осигуряването на подходяща юридическа закрила на нашия общ дом“.

Проблемите на правосъдието през последните години

Папата се спря и някои проблеми, които през последните години са се утежнили, като: неправилното използване на досъдебното задържане, неволното подстрекателство към насилието, културата на отхвърлянето и на омразата.

„Всеки човек – каза папата – който има някаква длъжност в тази сфера трябва винаги да има предвид, от една страна, на спазването на закона, чиито предписания трябва да се спазват внимателно и съвестно, адекватно на тежестта от на последствията. От друга страна, е необходимо да се припомни, че сам законът не може никога да реализира целите на наказателната функция: необходимо е също да бъде прилаган с оглед на ефективното добро на заинтересуваните лица. За да не се превърне съдебната наказателна функция в циничен и безличностен механизъм, са необходими уравновесени и подготвени хора, но преди всичко пристрастени към правосъдието, съзнаващи за сериозния дълг и голямата отговорност, която изпълняват. Само така законът – всеки закон, не само наказателния – няма да бъде самоцелен, а в служба на заинтересуваните лица, независимо дали са отговорни за престъпления или са били накърнени“.

Диалога и срещата, като модел на правосъдие

Накрая папата завърши дългото си слово, както подчерта, че „нашите общности са призовани да пристъпят към модел на правосъдие, основан на диалога и срещата, защото там където е възможно, да бъдат възстановени връзките, засегнати от престъплението и поправена нанесената щета. Не вярвам, че това е утопия, но несъмнено е огромно предизвикателство. Едно предизвикателство, с което трябва да се преборим всички, ако искаме да третираме проблемите на нашето гражданско съжителство по рационален, мирен и демократичен начин“.

15 Ноември 2019, 14:58