Литургия в Токио: призовани сме да защитаваме всеки живот

Джада Акуилино – Светла Чалъкова – Ватикана

„Бъдете пророческия квас на едно общество, което все повече закриля и се грижи за всеки живот, сътрудничейки и диалогирайки с всички, дори с онзи, който има различни религиозни убеждения“. Това бе призива на папа Франциск, по време на литургията в Токио, към японските граждани, които са част от „едно общество със силно развита икономика, но в което не са малко хората, които остават в неговите периферии“. Преди началото на литургията, в известният стадион „Токио Доум“, намиращ се в източния квартал Бункьо на японската столица, Франциск премина със своя папамобил сред повече от 50 хилядите присъстващи, като се спира често, за да прегърне, целуне и благослови децата и болните. Литургията бе отслужена на латински език и бе поднесена за дара на човешкия живот, според темата на папската визита, която призовава за закрилата на всеки един живот.

Върхът не се стигна с кариеризма

В проповедта си папата се позова на евангелският откъс за деня, заимстван от шеста глава от Евангелието според Матей, в който Исус настойчиво призова народа „Да не се безпокои за утрешния ден“. Този откъс – каза папата – е част от първото „голямо слово на Исус, познато като „Проповедта на планината (Матей 5-7), описващ красотата на живота, който сме призовани да прекосим. Според Библията – припомни Франциск – планината е мястото, където Бог показва себе си и помага да бъде опознат“.

Това е планина – каза папата – чийто връх не се стига с волунтаризъм или кариеризъм, а само чрез внимателното, търпеливото и деликатно слушане на Учителя по кръстопътищата на живота

Порочен кръг

В Исус – припомни папата – намираме един нов живот, в който изпитваме свободата на обичани чеда.

„Въпреки това осъзнаваме факта, че по пътя тази синовна свобода може да бъде задушена и отслабена, когато оставаме затворници на порочния кръг на тревожността и конкуренцията, или когато концентрираме цялото си внимание и нашите най-добри енергии в неистовото търсене на продуктивността и консуматорството, като единствен критерий за измерването и утвърждаването на нашите решения, или определянето на това кои сме и колко струваме. Една мярка, която постепенно ни прави непромокаеми и нечувствителни към важните неща, подтиквайки сърцето да тупти за повърхностните и ефимерни неща. Колко много потиска и оковава душата вярата, че всичко може да бъде произведено, всичко може да бъде завоювано и контролирано“.

Търсенето на печалбата

Папата сподели, че при срещата с младежите в катедралата на Токио се е откроил факта, че също в Япония има „социално изолирани хора, неспособни да разберат значението на живота и собственото съществувание“.

„Домът, училището и общността, предназначени да бъдат места, където всеки един подкрепя и помага на другите, все повече се влошават по причина на прекомерната конкурентост в търсене на печалбата и ефективността. Много хора се чувстват объркани и неспокойни, подтиснати от твърде многото изисквания и тревоги, които им отнемат мира и равновесието“.

Препятствия за едно хармонично общество

Исус – подчерта папата – ни приканва да не се разстройваме и да имаме доверие, разбира се без да пренебрегваме онова, което се случва около нас или ставайки безразсъдни към нашите всекидневни задължения и отговорности. С една „провокация Той ни призовава да отворим нашите приоритети към един по-обширен хоризонт“.

„Господ ни казва, че основните нужди, като храната и облеклото, не са важни; Той ни приканва по-скоро да преосмислим нашите ежедневни решения, за да не останем затворени или изолирани в търсенето на успеха на всяка цена, дори с цената на живота. Светските нагласи, които търсят и преследват само личните изгоди в този свят, и егоизмът, който претендира личното щастие, в действителност освен, че ни правят единствено нещастни и роби, възпрепятстват развитието на едно наистина хармонично и хуманно общество.

Свидетелство

Господ – продължи папата – ни припомня че „светът, изпълнен с живот и красота е преди всичко един прекрасен дар на красотата и добротата на Създателя, който трябва да бъде споделен и предложен на другите, но не като господари или собственици на този дар, а като участници в същия творителен промисъл“.

„Пред тази реалност, сме призовани като християнска общност да закриляме всеки живот и да свидетелстваме с мъдрост и смелост един стил на живот белязан от безвъзмездността и състраданието, от щедростта и вслушването, способен да прегърне и получи живота, такъв какъвто се представя, с всичките негови слабости и нищожности, и понякога дори с всички негови противоречия и липса на смисъл“.

Полева болница

Папата призова японските вярващи да бъдат „общност, която да развие една педагогика способна да приеме всичко онова, което въпреки че е несъвършено е достойно за любов“.

„Прогласяването на Евангелието на живота ни подтиква и изисква от нас, като общност, да се превърнем в полева болница, подготвена да изцелява раните и да предлага винаги пътя на помирението и прошката. За всеки, който е християнин единствената възможна мярка с която да съди всеки човек и всяка институция е тази на състраданието на Отца за своите чеда“.