Търси

Vatican News
Литургия в базиликата „Свети Петър“ по случай Третия световен ден на бедните Литургия в базиликата „Свети Петър“ по случай Третия световен ден на бедните  (Vatican Media)

Франциск: бедните ни водят право към Бога

„Бидейки с бедните и служейки на бедните“, разбираме какво е стойностното в живота: това подчерта папа Франциск на литургията, която отслужи на 17 ноември сутринта в базиликата „Свети Петър“ по случай Третия световен ден на бедните, който учреди в края на Юбилея на милосърдието през 2016 година. Някои сектори в базиликата бяха изпълнени с бедни, бедстващи и мигранти, придружени от доброволци и членове на благотворителни организации.

В проповедта си папата свърза Световния ден на бедните с неделното Евангелие  за 33-та обикновена неделя през годината  (Лука 21,5-19) в което Исус обявява разрушаванетона храма в Йерусалим, заедно с войни, бедствия. Папата постави акцент върху думите на Исус „това трябва да стане първом, ала не веднага да бъде краят“. За нас, обясни Франциск, „това са факти от първостепеннно значение, но Господ ги поставя на втори план. На първо място поставя непреходното: живия Бог, който е по-голям от всеки храм, който му издигаме, и човекът, нашия ближен, който струва повече от световните факти“.

За да разберем онова, което е стойностно в живота, папата си послужи с думите на Исус, който предупреждава за две „изкушения“.

Изкушението „тук и сега“

"Първото изкушение е да се бърза, на незабавното ... Но всичко тук и сега не идва от Бога - посочи папата. Ако се тревожим за незабавното, забравяме за онова, което остава завинаги: гоним облаците, които преминават и губим погледа към небето. Обзети от светския шум, вече не намираме време за Бог и за ближния до нас: колко възрастни хора, неродени деца, хора с увреждания и бедни, които са считани за безполезни. Хората бързат, без да се притесняват, че дистанциите се увеличават, че алчността на малцина увеличава бедността на мнозина ... Исус, като антидот срещу бързането, предлага на всеки от нас търпението: "с търпението си ще спасите душите си " (ст. 19 ). Търпението означава всеки ден да вървим с очи, насочени към онова, което не преминава: Господ и ближния“.

Изкушението на егото

„Второто изкушение, или "измама", е изкушението на егото – посочи папа Бергольо. Християнинът, който не търси незабавното, а вечното, не е ученик на егото, а на другия. Тоест, не следва сирените на собствените капризи, а зовът на любовта, гласът на Исус ... Трябва да говорим същия език на Исус, този на любовта, езика на ближния. Този, който говори езика на Исус не казва АЗ, а излиза от своето его. Въпреки това, колко пъти, дори и добрите дела, цари лицемерието на АЗА: правя добро, за да ме считат за добър; оказвам помощ, за да постигна приятелство с някоя важна особа. Това е езика на егото. Божието Слово ни подтиква към „не-лицемерна любов“ (Рим 12: 9): да дадем на онези, които не могат да ни се отплатят (срв. Лк 14:14), да служим, без да очакваме нещо (вж. Лк 6, 35). Тогава можем да се запитаме: „Помагам ли на някого, от когото няма да получа нищо? Аз, християнинът, имам ли поне един беден приятел?".

Любовта е непреходна

„Бедните са скъпоценни в очите на Бога, защото не говорят езика на егото: не могат да се подпомагат със собствените си сили, а имат нужда някой да им подадъе ръка. Те ни напомнят, че Евангелието се живее по този начин, като просяци с протегнати ръце към Бог. Присъствието на бедните ни препраща към Евангелието, където бедните по дух са блажени (вж. Матей 5:3). Тогава, вместо да се чувстваме раздразнени, когато ги чуем да чукат на вратата ни, нека приемем техния зов за помощ като призив да излезем от нашето его и да ги посрещнем със същата любов, която Бог изпитва към тях. Колко прекрасно ще бъде, ако в нашите сърца бедните заемат мястото, което имат в сърцето на Бог! Бидейки с бедните, служейки на бедните, научаваме желанията на Исус, разбираме какво остава и какво преминава.

„Сред толкова много неща, които отминават, Господ иска днес да ни напомни за последното, което ще остане завинаги – каза накрая папата.  Това е любовта, защото "Бог е любов" (1 Йоан 4: 8), а бедният човек, който очаква моята любов ме води право към Него. Бедните ни помагат да достигнем Небето. Ощe тук, на земята, те са нашето съкровище, съкровището на Църквата. Те ни разкриват богатството, което никога не остарява, онова, което свързва земята и Небето и за което наистина си струва да се живее: любовта“.

(dg/vatn)

 

17 Ноември 2019, 12:56