Търси

Vatican News
Папа Франциск на молитвата Ангел Господен, 1 ноември  2019 Папа Франциск на молитвата Ангел Господен, 1 ноември 2019  (Vatican Media)

Франциск: да живеем всичко с любов, това е пътят към светостта

На призника Всички светци, 1 ноември, папата припомни многото свидетели, които живеят близо до нас и са отражение на Божието присъствие.

“Днешният празник на Всички светци ни напомня, че всички сме призовани към святост. Светците и светиците от всички времена, които честваме днес, не са символи, далечни и недостъпни човешки същества. Напротив, те са хора, които са живели здраво стъпили на земята; изпитвали са ежедневната умора на съществуванието със своите успехи и неуспехи, намирайки в Господ силата винаги да се изправят и да продължат пътя. От това разбираме, че светостта е цел, която не може да бъде постигната само със собствените си сили, а е плод на Божията благодат и на нашия свободен отговор към нея. Следователно, светостта е дар и призив“.

Светостта, дар на Божията благодат, не е нещо, което можем да купим или разменим, а да приемем, като по този начин участваме в същия божествен живот чрез Светия Дух, който живее в нас от деня на нашето Кръщение. Семето на светостта е именно Кръщението. Затова трябва все повече да осъзнаваме, че ние сме присадени в Христос, както клонът се съединява с лозата и затова можем и трябва да живеем с Него и в Него, като Божии чеда. Тогава светостта е живот в пълно общение с Бога, още сега, в нашето земно поклонничество.

Но светостта, освен че е дар, е също призвание за всички християни, последователи на  Христос; това е пътят на пълнотата, към която всеки християнин е призван към крайната цел: окончателното общение с Бога във вечния живот. По този начин, светостта се превръща в отговор на Божия дар, защото се проявява като поемане на отговорност. В тази перспектива е важно да поемем сериозен и ежедневен ангажимент за освещаване в условията, задълженията и обстоятелствата на нашия живот, със стремежа да живеем всичко с любов, с милосърдие.

Светците, които честваме днес в литургията, са братя и сестри, които са признали в живота си  нуждата от тази божествена светлина, отдавайки се на нея с вяра. И сега, пред Божия престол (виж Откр. 7:15), пеят за славата Му. Те представляват „Светия град“, към който гледаме с надежда, като на нашата крайна цел, докато сме поклонници в „земния град“. Ние вървим към онзи „свят град“, където тези братя и сестри ни очакват. Наистина, ние сме уморени от суровия път, но надеждата ни дава сили да продължим. Гледайки живота им, ние се насърчаваме да им подражаваме. Сред тях има толкова много свидетели на светостта, които живеят близо до нас и са отражение на Божието присъствие“ (Апостолическо насърчение Gaudete et exsultate, 7).

Братя и сестри, споменът за светиците ни подтиква да вдигнем очи към Небето: но не за да забравим земните реалности, а да ги посрещнем с повече смелост и с по-голяма надежда. Нека по този път ни придружава майчиното застъпничество на Мария, нашата свята Майка, знак за утеха и сигурна надежда“.

(dg/vatn)

 

 

01 Ноември 2019, 13:58