Търси

Vatican News
Папа Франциск Папа Франциск 

Послание на папа Франциск за Световния мисионерски ден 2019

“Кръстени и изпратени: Църквата на Христос на мисия в света“ това е заглавието на Посланието за Световния мисионерски ден (СМД), което папа Франциск разпространи на Петдесетница, в подготовка за празника, отбелязан през тази година на 20 октомври. Посланието отново подчертава неотложността и радостта на мисията ad gentes по повод стогодишнината на Апостолическото писмо Maximum illud на папа Бенедикт XV (от 30 ноември 1919 г.). За годишнината папа Франциск учреди и Извънреден месец на мисионерите през октомври със същото заглавие. Мисионерството „не е стока - ние не практикуваме прозелитизъм - а съкровище“. „Мисионерството сред народите La missio ad gentes, е винаги необходимo на Църквата“. Следва пълният текст на Посланието за СМД 2019:

Кръстени и изпратени: Църквата на Христос на мисия в света”

Скъпи братя и сестри,

Призовах цялата Църква да живее едно изключително време на мисионерска осъзнатост и ангажираност през месец октомври 2019 г. в чест на стогодишнината от обнародването на Апостолическото писмо Maximum Illud на папа Бенедикт XV (от 30 ноември 1919 г.). Прозорливата и пророческа визия на неговото апостолическо предложение потвърди пред мен за пореден път колко е важно и днес да се обновява мисионерският ангажимент на Църквата и да се даде свеж евангелски импулс на нейното дело да проповядва и носи на света спасението на Исус Христос, който умря и Възркръсна.

Заглавието на настоящото послание е същото като на Мисионерското послание за месец октомври: “Кръстени и изпратени: Църквата на Христос на мисия в света”. Отбелязването на този месец, ще ни помогне първо да преоткрием мисионерското измерение на нашата вяра в Исус Христос, вяра, благодатно дарена ни при Кръщението. Нашата синовна принадлежност към Бог никога не е индивидуален акт, а винаги църковен. Чрез нашето общение с Бог: Отец, Син и Свети Дух, ние, заедно с много други наши братя и сестри, се раждаме за нов живот. Този божествен живот не е стока - ние не практикуваме прозелитизъм - а съкровище, което трябва да бъде раздадено, споделено и провъзгласено: това е смисълът на мисията. Получихме този дар свободно и трябва да го споделяме свободно (вж. Мт 10:8), без да изключваме никого. Бог желае всички хора да бъдат спасени, като познаят истината и изпитат Неговата милост, чрез служението на Църквата, всеобщото тайнство на спасението (срв. 1 Тим. 2:4; Lumen Gentium, 48).

Църквата е на мисия в света. Вярата в Исус Христос ни позволява да виждаме всички неща в тяхната правилна перспектива, кара ни да гледаме света с очите и сърцето Божии. Надеждата ни отваря към вечните хоризонти на божествения живот, в който наистина участваме. Милосърдната любов, която днес предвкусваме в тайнствата и в братската любов, ни кара да вървим до краищата на земята (срв. Мик 5:4; Мт 28:19; Деян. 1:8; Рим 10:18). Църква, която продължава напред към най-отдалечените периферии, изисква постоянно и непрекъснато мисионерско обръщане. Колко много светци, колко мъже и жени на вярата, свидетелстват за факта, че тази неограничена отвореност, това, излизане от себеси в милосърдието, е наистина възможно и реалистично, защото е движено от любовта и нейния най-дълбок смисъл като дар, жертва и безвъзмездие ( вж. 2 Кор. 5:14-21)! Човекът, който проповядва Бог, трябва да бъде Божи човек (срв. Maximum Illud).

Този мисионерски мандат ни докосва лично: аз винаги съм мисия, ти винаги си мисия; всеки кръстен мъж и жена е мисия, призвание. Влюбените никога не са неподвижни: те излизат от себе си; привличат се и привличат от своя страна другите; те се отдават на другите и изграждат отношения, които са животворни. Никой не е безполезен и незначителен за Божията любов. Всеки от нас е мисия към света, защото всеки от нас е плод на Божията любов. Дори когато родителите предават любовта си, чрез лъжи, омраза или изневяра, Бог никога не отнема дара Си на живот. От вечността Той е предопределил всяко Негово чедо да участва в Неговия божествен и вечен живот (вж. Еф. 1:3-6).

Този живот ни е дарен с Кръщението, с което получаваме дара на вярата в Исус Христос, победител над греха и смъртта, преражда ни в Божия образ и подобие и ни прави членове на Тялото Христово, което е Църквата. В този смисъл, Кръщението е наистина необходимо за спасението ни, защото ни гарантира, че винаги и навсякъде сме синове и дъщери в дома на Отца, и никога сираци, странници или роби. Това, което в християнина е тайнствена реалност - чиято пълнота е Евхаристията - остава призвание и съдба на всеки мъж и жена в очакване на обръщане и спасение. Защото Кръщението в действителност е осъщественото обещание за Божия дар, който прави човешкото същество син или дъщеря в Сина. Ние сме деца на нашите биологични родители, но при Кръщението ни е дадено изначалното бащинство и истинското майчинство: никой не може да има Бог за Отец, който няма Църквата за майка (вж. Свети Киприан, Единството на Църквата. 4).

По този начин, нашата мисия се корени в бащинството на Бог и майчинството на Църквата. Изпращането изразено от Исус в Пасхалния мандат е присъщо за Кръщението: както Отца ме прати, така и Аз ви пращам, изпълнени със Светия Дух, за помирението на света (срв. Йоан 20:19-23; Мт. 28:16-20). Християнинът носи отговорност за това изпращане, за да могат всички мъже и жени да реализират призванието си да бъдат осиновени чеда на Отца, да осъзнаят личното си достойнство и да оценят неизменната стойност на всеки човешки живот, от зачеването до естествената смърт. Днешният бурен секуларизъм, когато се превърне в агресивно културно отхвърляне на Божието активно бащинство в нашата история, е пречка за автентичното човешко братство, което намира израз в реципрочно зачитане на живота на всеки човек. Без Бога на Исус Христос всяка разлика се свежда до пагубна заплаха, което прави невъзможно всяко истинско братско приемане и ползотворно единство в човешкия род.

Универсалността на спасението, предложено от Бог в Исус Христос, накара Бенедикт XV да призове за прекратяване на всички форми на национализъм и етноцентризъм и смесване на проповядването на Евангелието с икономическите и военните интереси на колониалните сили. В своето апостолическо писмо Maximum Illud папата отбелязва, че универсалната мисия на Църквата изисква отхвърляне на всякакви ексклузивистки идеи за принадлежност към собствената родина и етническа група. Отварянето на културата и общността към спасителната новост на Исус Христос, изисква да се изостави  всяка ненужна етническа и църковна интровертност. И днес Църквата се нуждае от мъже и жени, които по силата на Кръщението си щедро отговарят на призива да изоставят назад дома, семейството, страната, езика и местната си Църква и да бъдат изпратени до народите в свят, който все още не е преобразен от тайнствата на Исус Христос и Неговата свята Църква.

Като известяват Словото Божие, свидетелстват за Евангелието и празнуват живота в Духа, те призовават към обръщане, кръщение и предлагат християнско спасение, зачитайки свободата на всеки човек, в диалог с културите и религиите на народите, към които са изпратени. По този начин Missio ad gentes, която винаги е необходима на Църквата, допринася по съществен начин за процеса на непрекъснато обръщане на всички християни. Вярата във Пасхата на Исус, църковната мисия, получена при кръщението, географското и културно излизане от себе си и дома, нуждата от спасение от греха и освобождение от личното и социално зло изискват мисия, която да достига до самите краища на земята.

Пророческото съвпадение на тази стогодишнина с празнуването на Специалния синод за църквите в Амазония, ме кара да подчертая как мисията, поверена ни от Исус с дара на Светия Дух, е навременна и необходима за тези земи и техните народи. Една Обновена Петдесятница отваря широко вратите на Църквата, за да не остане нито една култура затворена в себе си и да няма хора, откъснати от всеобщото общение на вярата. Никой не бива да остане затворен в себе си, в самореференциалността на собствената си етническа и религиозна принадлежност. Пасхата на Исус разбива тесните граници на светове, религии и култури, призовавайки ги да растат в зачитане на достойнството на мъжете и жените и към по-пълно обръщане към истината на Възкръсналия Господ, който дава автентичен живот на всички.

В тази връзка, отбелязва папата, си припомням думите на папа Бенедикт XVI в началото на срещата на латиноамериканските епископи в Апаресида, Бразилия през 2007 г. Бих искал да повторя тези думи и да ги направя свои: „Какво означаваше приемането на Християнската вяра за народите от Латинска Америка и Карибите? За тях това означаваше да познаят и посрещнат Христос, непознатия Бог, Когото техните предци търсеха, без да го осъзнават, в своите богати религиозни традиции. Христос е Спасителят, за когото мълчаливо копнееха. Това също означаваше, че те получиха във водите на Кръщението божествения живот, който ги превърна в Божии чеда чрез осиновяване; те получиха и Светия Дух, който дойде да оплоди културите им, пречиствайки ги и развивайки многобройните семена, които въплътеното Слово е засади в тях, като по този начин ги води по пътеките на Евангелието ... Словото Божие, ставайки плът в Исус Христос, също стана история и култура. Утопията да се върнем, за да вдъхнем живот на предколумбовите религии, отделяйки ги от Христос и от Вселенската Църква, не би било крачка напред: напротив, би било регресия. В действителност това би било отстъпване към един етап от историята, закотвен в миналото ”(Обръщение на Встъпителната сесия, 13 май 2007 г .: Insegnamenti III, 1 [2007], 855-856).

Поверявам мисията на Църквата на Мария, нашата майка. Присъединена към своя Син, от момента на Въплъщението, Пресвета Богородица тръгна по своя поклоннически път. Тя се посвети изцяло на мисията на Исус, мисия, която стана нейна собствена в подножието на Кръста: мисията да съдейства като Майка на Църквата, да роди нови синове и дъщери Божии в Духа и във вярата.

Бих искал да завърша с няколко думи за Папските мисионерски общества, предложени още в „ Maximum Illud “ като мисионерски ресурс. Папските мисионерски общества служат на универсалността на Църквата като глобална мрежа за подкрепа на папата в неговата мисионерска ангажираност чрез молитва, душата на мисията и милосърдния приноси на християни от целия свят. Даренията им помагат на папата в усилията за евангелизация на конкретни църкви (Папското  общество за разпространение на вярата), във формирането на местно духовенство (Папското общество на св. Апостол Петър), за повишаване на мисионерската осведоменост при децата (Папското общество на Светото Детство) и в насърчаване на мисионерското измерение на християнската вяра (Папски мисионерски съюз). Като подновявам подкрепата си за тези общества, се надявам, че извънредният мисионерски месец октомври 2019 г. ще допринесе за обновяването на мисионерското им служение в моето служение.

На мъжете и жените мисионери и на всички онези, които по силата на Кръщението си участват по какъвто и да е начин в мисията на Църквата, изпращам сърдечния си благослов.

От Ватикана, 9 юни 2019 г., празникът Петдесетница

(bp/vatn)

19 Октомври 2019, 15:39