Търси

Vatican News
Папа Франциск при приключването на Синода за Амазония, 27 октомври 2019 Папа Франциск при приключването на Синода за Амазония, 27 октомври 2019  (Vatican Media)

Папата при приключването на Синода: да се вслушваме във вика на бедните

Папа Франциск предстоятелства тържествената литургия по случай закриването на специалния Синод на епископите за панамазонския регион. „Амазония е наранена от лицемерната религия на Аза“, отбеляза Светият Отец.

Маня Кавалджиева – Ватикана

Като коментира неделното евангелие според Лука, папа Бергольо се спря на молитвата на фарисея и на митаря в храма. Първият – посочи папата – в своята молитва забравя най-важната божия заповед: „обичай своя Бог и ближния си“, той е съсредоточен само върху себе си. Драмата на този човек е, че той не обича. Но дори и най-хубавите неща, ако няма любов, не служат за нищо. Какво става, когато няма любов?, попита риторично Франциск. Той посочи, че този човек в крайна сметка, вместо да се моли, възхвалява себе си. Наистина – изтъкна папата – той не иска нищо от Бог, тъй като не смята, че има нужда, нито че е задължен – той смята, че му се дължи. Той се намира в божия храм, но практикува религията на Аза. Много католици също вървят по този път“.

Папа Бергольо отбеляза, че „фарисеят гледа на ближните сякаш те са отхвърлени хора, от които да се дистанцира. Колко пъти виждаме това поведение в живота на хората и в историята! Колко пъти онзи, който стои отпред, както фарисея спрямо митаря, издига стени, за да увеличи дистанцията, като отдалечава още повече другите. Или ги счита за изостанали, без стойност, презира традициите им, зачерква историята им, окупира териториите им, завзема имотите им. Колко мнимо превъзходство, което се превръща в потисничество и експлоатация дори и днес. Това видяхме и по време на Синода, когато говорихме за експлоатацията на творението и на хората в Амазония“.

Според папа Франциск „грешките от миналото не бяха достатъчни, за да се спре ограбването на другите и нанасянето на рани на нашите братя и на нашата сестра земя: това видяхме в нараненото лице на Амазония. Религията на „Аза“ продължава, лицемерна със своите ритуали и молитви, тя забравя истинския култ към Бога, който винаги преминава през любовта към ближния. Дори и християните, които се молят и отиват на неделната литургия, са подвластни на тази религия на Аза“.

„Презрението към някого не се харесва на Бог“, предупреди Франциск.

Докато митарят, със своята молитва, ни помага да разберем какво се харесва на Бог“, посочи Бергольо. Митарят признава „своя беден живот, защото в грях никога не се живее добре. Този човек признава пред Бог, че е беден и Господ слуша неговата молитва, която идва от сърцето, тя е прозрачна: поставя пред Бог сърцето, не привидното. Да се молиш означава да позволиш на Бог да види вътре в теб, без преструвки, без извинения, без оправдания. Стават смешни покаянията, изпълнени с оправдания, почти като дела за самоканонизация… Защото от дявола идва тъмнината и фалшивостта, а от Бога – светлината и истината“, отбеляза папа Франциск.

Като се обърна към синодалните отци, папа Бергольо благодари за създадения диалог, „открит и искрен, показвайки пред Бог и братята трудностите и надеждите. Трябва да се тръгне от това, че всички се нуждаем от спасение, всички. Това е първата стъпка на религията на Бога, която е милосърдие към онзи, който признава, че е беден. Докато коренът на всяка духовна грешка е това, че се смятаме за прави. Да смятаме, че сме прави, означава да оставим извън своя дом Бог, който единствено е прав. Който е способен, но самонадеян, се проваля; който не е така способен, но е скромен, се възхвалява от Бог. Ако искрено погледнем вътре в нас, ще видим у себе си както митаря, така и фарисея. Ние сме малко митари, защото сме грешници и малко фарисеи, защото сме самонадеяни, способни да се оправдаваме, което може да мине пред другите, но не и пред Бог“.

Папа Франциск заключи, че „по време на Синода ние можахме да чуем гласа на бедните и да размишляваме върху несигурността на техния живот, заплашван от хищнически модели на развитие. И въпреки това, именно в такива ситуации, мнозина свидетелстваха, че може да се гледа на действителността по друг начин, като я приемаме с отворени ръце като дар, живеейки сред творението, без да го експлоатираме, а опазвайки го, поверявайки се на Бог. Колко пъти, дори и в църквата, гласовете на бедните не биват чувани, понякога те дори са осмивани или карани да замълчат, понеже са неудобни. Нека се помолим и изпросим благодатта да съумяваме да се вслушваме във вика на бедните“.

27 Октомври 2019, 14:32