Папа Франциск: бездействието е противоположно на мисията

Светла Чалъкова – Ватикана

„Извънредния мисионерски месец, който започва на 1 октомври е стимул,  за да ни насърчи и предизвика да станем по-активни в доброто. Това означава не да се превърнем в нотариуси на вярата и пазители на благодатта, а в мисионери“. Това каза папа Франциск в проповедта си на вечерната молитва, която предстоятелства във Ватиканската базилика, давайки началото на извънредния мисионерски месец, обявен от него.

Мъчениците, първите свидетели на вярата

В размишлението си папа Франциск поясни как се става мисионер, „живеейки като свидетели“, а това означава „да свидетелстваме чрез живота, че познаваме Исус. Думата „свидетел“ – каза папата – е ключова дума, защото има същата етимология и смисъл на думата „мъченик“, мъчениците са първите свидетели на вярата, но не на думи, а с живота“.

„Мъчениците знаят – продължи папа Франциск – че вярата не е пропаганда или прозелитизъм, тя е почтителен дар на живота и, затова живеят разпространявайки мира и радостта, обичайки всички, дори враговете, от любов към Исус“.

Не може да „бъде премълчана радостта, че сме обичани, защото това е вестта, която много хора очакват и е наша отговорност“, каза папата, който призова всички да се запитат, в края на този мисионерски месец, „как е моето свидетелство“ и припомни, че Господ нарича добър и предан онзи, който е бил „предприемчив с даровете, които е получил, и определя лош и мързелив, онзи, който „стои в защита“.

„Лошото на слугата, който се страхуваше – поясни папа Франциск – е че не стори добро. Това е греха на бездействието, който може да бъде греха на един цял живота, защото получихме живота не за да го заровим под земята, а да го заложим; не да си го задържим за себе си, а за да го дарим“.

„Който е с Исус – подчерта папата – знае, че се има онова, което се дава, притежава се онова, което се дарява; а тайната да притежаваш живота е да го дариш. Когато живеем в бездействието ние се отричаме от нашето призвание, защото бездействието е противоположно на мисията“.

Греха на бездействието

Ето защо – продължи папата – „съгрешаваме с бездействието, т.е. срещу мисията, когато, вместо да разпространяваме радостта, се затваряме в тъжния виктимизъм, мислейки, че никой не ни обича и разбира. Съгрешаваме срещу мисията, когато се поддаваме на примирението. Съгрешаваме срещу мисията, когато, оплаквайки се, продължаваме да казваме, че всичко е наред, както по света, така и в Църквата. Съгрешаваме срещу мисията, когато сме роби на страховете, които ни обездвижват и парализират от „винаги е правено така. Съгрешаваме срещу мисията, когато живеем живота, като тежест, а не като дар; когато в центъра сме ние, с нашите трудности, а не братята и сестрите, които чакат да бъдат обичани“.

Бог – посочи папата – „обича излизащата Църква, защото ако не е излизаща, тя не е Църква“.

Мисионерската църква

„Излизащата Църква, мисионерската Църква – поясни папата – е Църква, която не губи време в оплакването на нещата, които не вървят, за вярващите, които вече няма, за ценностите от миналото, които вече ги няма; излизащата Църква не търси защитени оазиси, където да бъде спокойна и в мир, а по-скоро желае само да бъде сол на земята и квас за света“.

Папата припомни и трима „Божи слуги“, които донесоха изобилен плод: света Тереза на Младенеца Исус, която „превърна молитвата в гориво за мисионерската мисия по света; свети Франциск Ксаверий, който „може би след свети Павел е най-големия мисионер в историята“ и достопочтена Паулин Жарико, която „подкрепя своите мисии с ежедневния си труд“ и дава началото на Папските мисионерски дела.

„Ето защо, молитвата е първото мисионерско дело“, каза папата, който припомни, че октомври е също месец на Броеницата, и призова всички да се молят за разпространението на Евангелието и да се обърнем от безделието към мисията“.

Господ призовава всеки един от нас

„През този месец – каза накрая папата – Господ призовава и теб. Призовава теб, баща и майка на семейството; теб, младежо, който мечтаеш за велики неща; теб, който работиш във фабриката, в магазина, в банката, в ресторанта; теб, който си без работа; теб, който си болницата. Господ иска от теб да се превърнеш в дар, там където си, такъв какъвто си, с онзи, който е до теб; да не страдаш живота, а да го дариш; да не се самосъжаляваш, а да се трогнеш дълбоко от сълзите на страдащите. Бог очаква много от теб, но никога няма да се остави сам. Затова, нека вървим напред със Светия Дух, и свидетелствайки ще открием, че Той е преминал преди нас и ни е подготвил пътя“.