Папата поздрави евреите за настоящите празници

„По повод тържествените празници Рош Хашана, Йом Кипур и Сукот – пише папата на равин Ди Сени – щастлив съм да отправя на Вас и на цялата еврейска общност в Рим моите най-сърдечни поздрави. Моите поздрави са отправени и към цялата еврейска общност по света, с пожеланието тези празници да донесат изобилни благословения от Вечния и да бъдат извор на съкровена радост. Нека Всевишният – завършва папа Франциск – в своята вечна милост, да укрепи навсякъде нашите връзки на приятелство и желанието за насърчаването на постоянен диалог за благото на всички. Shalom Alechem!”.

Трите еврейски празника

Рош Хашана

Рош Хашана или Рошашана (иврит: ראש השנה rosh ha-shanah) в буквален превод означава "глава на годината", а в идиоматичното си значение се отнася до еврейската нова година.

Терминът е използван за първи път в Танах, в Езекил 40:1. В този пасаж, обаче, терминът не се отнася специално до първия ден от годината, а до "началото" на годината.

В юдаизма има четири чествания на "новата година", като всяко от тях отбелязва различна "година" от правна гледна точка, също както в григорианския календар 1 януари отбелязва "Нова година", като в същото време има други дати, които отбелязват началото на фискалната, учебната или друга "нова година".

Рош Хашана отбелязва новата година за хората, животните и правните договори. В Мишна този ден е назован и като деня, от който започват да се броят календарните години, както и годината шмита (седмата година, по време на която е забранено земята да се обработва) годината йобел (годината след шмита).

ВТората този ден е наречен "Денят за тръбене на шофар" (Yom Terua, Левит 23:24), а равинската литература и самата литургия описват Рош Хашана като "Денят на съда" (йом ха-дин) и "Денят за възпоменание" ("йом ха-зиккарон").

Празникът Рош Хашана е първият от така наречените Йамим Нораим (иврит: Дни за страхопочитание), най-важните и тържествени дни от еврейския календар; Йамим Нораим са предшествани от месеца Елул, през който евреите трябва да се посветят на самооценка и разкаян е – процес, намиращ кулминацията си с десетте дни Йамим Нораим, наричани още Asseret Yemei Teshuva - "Десет дни за покаяние", започващи с Рош Хашана и завършващи с празника Йом Кипур.

Йом Кипур

Йом Кипур (иврит: יום כפור, yom kippùr, „Ден на изкуплението“) е най-големият еврейски празник – денят на опрощаване на греховете. В Тората този ден се нарича Йом хаКиппурим (ив: „ден на изкупващите греховете си“). Това е един от така наречените Йамим Нораим (ив: „дни за страхопочитание“). Йамим Нораим започват с Рош Хашана и завършват с Йом Кипур, като тези дни съответстват също така на първите два дни и последния ден от Десетте дни на покаяние.

В еврейския календар, Йом Кипур започва на залез слънце на десетия ден от еврейския месец Тишри (приблизително септември-октомври от григорианския календар) и продължава до изгрева на първите звезди на следващата нощ – може следователно да продължи 25 – 26 часа..

Сукот

Сукот (на иврит: סוכות) е празник в юдаизма, един от трите главни празника Шалош Регалим (наред с Пасха и Шавуот), на които, следвайки изискванията на Петокнижието, древните евреи са извършвали поклонничество в Йерусалимския храм. Сукот е най-пряко свързан със земеделския календар от трите празника, но с него се отбелязват 40-те години, които древните евреи са се лутали из пустинята преди да стигнат до Обетованата земя, и се възхвалява Бог като създател на Вселената.

По времето на Втория храм продължаващият осем дни Сукот е свързан с най-важните храмови церемонии, при които свещениците принасяли в жертва седемдесет животни.[1]

Празнува се чрез построяването на временни колиби на открито, които наричат суки (сука в ед.ч.), в които ядат в продължение на една седмица. Празникът съвпада с узряването на плодовете, с което се бележи краят на земеделския цикъл. Отбелязва се на 15-ия ден от седмия месец, тишрей. Празникът завършва със Симхат Тора (Радост заради Тората). Симхат Тора е празник, на който евреите празнуват завършването на ежегодното четене на Тората и започването му от начало. Технически това е отделен празник от Сукот.

След разрушаването на Храма през 70 година значението на Сукот намалява за сметка на непосредствено предшестващите го по-лични празници Рош Ашана и Йом Кипур.

Сукот е единственият празник от Шалош Регалим, който няма пряко съответствие в християнството. Новият завет описва влизането на Иисус Христос в Йерусалим в навечерието на Възкресението с обичаи, свързани със Сукот – поздравления с палмови клони и викове „Осанна!“. Не е ясно дали причина за това е объркване с друго посещение на Христос в града на Сукот или стремеж да се свърже символизмът на края на скитането в пустинята със Страстната седмица. Така ли иначе част от тези символи са пренесени в християнския празник Връбница