Папата към европейските епископи: усилия за нов европейски хуманизъм
Чечилия Сепия – Светла Чалъкова – Ватикана
Папата отправи послание към кард. Анджело Баняско, председател на Съвета на европейските епископски конференции (Сеек), по повод Пленарната асамблея на църковния организъм, която започна на 3 октомври в Сантяго де Компостела на тема „Европа, време ли е за пробуждане? Знаците на Надеждата“. Тема, която папа Франциск в посланието си към участниците определя като „важна провокацията, за да се размишлява над пътищата, по които да се тръгне, за да се върне на Стария Континент онова, което изглежда се е изгубило отдавна“. Затова, папата призовава епископите да търсят знаците, дори малките, на онази надежда, която е синоним на нов живот: „Има много знаци, често скрити – пише папата - въпреки че често сме водени да не го осъзнаваме. Виждаме ги, като се започне от загрижеността на много наши братя към страдащите и нуждаещите се, особено към болните, затворниците, бедните, мигрантите и бежанците; както и в усилията в културната сфера, особено при възпитанието на най-малките, които са бъдещето на Европа“.
Милосърдието, главният път за християнина
Но сред всички възможни пътища, папа Франциск посочва отново този на милосърдието, което е „най-големия антидот срещу съвременните тенденции пълни с разкъсвания и контрасти. Милосърдие – пояснява – означава да гледаме на другия като личност, помагайки му, когато се нуждае, както учи сам Исус: „гладен бях и ме нахранихте, жаден бях и ме напоихте, странник бях и ме приехте, гол бях и ме облякохте, болен бях и ме посетихте, затворник бях и дойдохте при мен“. Милосърдието отваря и ни помага да дишаме, за разлика от популизма“, настоява папата. „Популизмите, които виждаме да се разпространяват в тези времена – подчертава – се подхранват от постоянното търсене на контрасти, които не отварят сърцето, дори го затварят вътре в стените на задушаващото възмущение. Докато милосърдието отваря сърцето и ни помага да дишаме. То не се противопоставя на хората, на вижда отразени в нуждите на последните, нуждите на всеки един от нас, защото всички ние сме малко или много бедни, слаби и нуждаещи се от грижи“.
Да възстановим Европа
Франциск иска от епископи да бъдат свидетели на онази вяра, което не се предава никога чрез прозелитизма, а чрез привличането, да бъдат отворени за новостите на Светия Дух, без да повтарят моделите от миналото. Папата цитира Сантяго де Компостела, като „силно символично място за преоткриването на голямото богатство на обединена Европа в нейната религиозна и културна традиция“ и посочва фигурите на три светици, които Йоан Павел ІІ обявява през 1999 за покровителки на Европа: света Бригита Шведска, света Катерина Сиенска и света Тереза Бенедета Кръстна. Три жени – изтъква той – „които ни показват милосърдието, живяно в семейството, основа на всяко човешко общество и като служение към ближния в истината и саможертвата“. Ето защо – казва папата – „само свеждайки се над раните на изгубилите се, беззащитните и маргинализираните, както направиха те, Църквата ще може да обнови своите усилия за възстановяването на Европа“.
Нов хуманизъм
Накрая папата насърчава европейските епископите да работят усилено за един нов хуманизъм, способен да диалогира, приобщава и валоризира онова, което е най-скъпо на традицията на Континента. Папата посочва и трите вектора, по които да вървим, за да направим от Европа „едно семейство от народи“, земя на мир и надежда: закрилата на живота и на човешкото достойнство, насърчаването на семейството и зачитането на основните човешки права.
