Франциск: Светият Дух е главния герой на евангелизацията

Амедео Ломонако – Димитър Ганчев - Ватикана

Папа Франциск разви катехиза си около друг важен пасаж от Деянията на апостолите. След мъченическата смърт на Стефан, срещу църквата в Йерусалим се развихря жестоко гонение (Деян.8,1). "Много християни се разпръсват на други места в Юдея и Самария." В книгата Деяния, отбелязва папата, преследването „е представено като постоянно състояние на живота на учениците“, но огънят на евангелизацията не угасва. Точно обратното, посочи папата, преследването още повече я подхранва". В тази историческа страница се вписва „нов етап от пътуването на Евангелието“: дяконът Филип започва да евангелизира град Самария.

„Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа. И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко, и виждаха знаменията, които вършеше. Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени, тъй щото настана голяма радост в оня град.(8, 5-8) "

Не е достатъчен прочита на Писанието

В град Самария дяконът Филип, среща чужденец „със сърце, отворено за Бога“, обяснява папата. Той е властен човек, евнух, висок служител на Етиопската царица, който чете свитъка на пророк Исая. На въпроса дали разбира какво чете, той казва на Филип „че трябва да бъде упътен, за да разбере Словото Божие“ (Деян.8,31).

“Този диалог между Филип и етиопеца ни кара да се замислим върху факта, че не е достатъчно да четем Писанието, а трябва да разберем същността му, като се докоснем до извора - Духа, който оживява писанието. Както каза папа Бенедикт XVI в началото на Синода за Словото Божие, „екзегетиката, истинскя прочит на Свещеното Писание, не е обикновен литературен феномен, а е движението на моето съществувание“(Медитация, 6 октомври 2008). Навлизането в Словото Божие означава желание да излезем извън собствените граници, за да срещнем Бог и да се уподобим с Христос, който е живото Слово на Отца“.

Евангелизация и Светият Дух

След срещата с Филип, етиопецът най-накрая разбира текста, който чете: признава, че този смирен страдащ слуга „е именно онзи Христос, когото Филип и цялата Църква провъзгласяват“. Той иска Кръщение и изповядва вяра в Господ Исус. Но кой подтикна Филип да отиде в пустинята, за да срещне този човек?- запита папата. Това е Светият Дух „главното действащо лице на евангелизацията“. „Без Светия Дух, няма и евангелизация“.

Евангелизацията, заключи папата, означава „да се поверим на Светия Дух“, защото именно той подтиква към известяването, „чрез свидетелството, мъченическата смърт и Словото“.

„Нека Светият Дух да помогне на кръстените мъже и жени, известяващи Евангелието, да привличат другите не към себе си, а към Христос, да умеят да направят място за Божиите действия, да знаяг как да направят другите свободни и отговорни пред Господа“.