Папата разговаря с журналисти на връщане от Мозабмик, Мадагаскар и Мавриций Папата разговаря с журналисти на връщане от Мозабмик, Мадагаскар и Мавриций 

Папата разговаря с журналисти на връщане от Мозамбик, Мадагаскар и Мавриций

Междурелигиозният диалог, известяване и свидетелстване на Евангелието, надеждата за мир, децата, защитата на околната среда, както критики към понтификата и риска от схизми. Това са някои от темите, които папа Франциск засегна на пресконференцията на борда на самолета, завръщайки се от 31-то апостолическо пътуване до Мозамбик, Мадагаскар и Мавриций.

Димитър Ганчев-Ватикана

Повече от час и половина продължи разговора с журналистите. На въпрос въпрос за срещата му с президента на Мозамбик и очакванията му за мира в страната папата отговори: „Това е процес с възходи и падения. Надявам се да продължи напред и се моля за това. Защото всичко е загубено с война, всичко се печели от мир, както казва моя предшественик Пий XII. Бих искал да благодаря на всички онези, които помогнаха още от самото начало - на един свещеник от общността Свети Егидий, който ще бъде издигнат в кардиналски сан на 5 октомври (монсеньор Матео Зупи.ред.) – както и на всички  помогнали да се стигне до този резултат. Не трябва да сме триумфалисти в тези неща, защото мирът все още е крехък в страната и към него трябва да се отнасяме с голяма деликатност, прошка, търпение, за да нараства и се укрепи. Мирът е победа за една страна. Войните обаче унищожават, с тях се губи всичко“.

Детето е съкровище за семейството и държавата

Папата сподели своето виждане за  възпитанието на младежите в Африка: „Африка е млад континент. Както казах в Страсбург, майка Европа почти се превърна в баба Европа. Преживяваме много сериозна демографска зима в Европа. На какво се дължи това? Имам лично мнение: мисля, че в основата е привързаността към благосъстоянието: да, така сме добре, нямам деца, защото трябва да си купя вила, да правя туризъм, детето е риск, никога не знаеш ... благосъстояние, което застарява. Вместо това Африка е пълна с живот. В Африка видях един жест, който срещнах в Колумбия: хора, които ми показваха  децата си. Казваха: това е моето съкровище, това е моята победа. Видях същия жест в Източна Европа с баба, която показа детето и каза, това е моят триумф". Между впрочем,  държавите също трябва да защитават семейството, за да може да възпита децата си: „държавата трябва да се грижи за семейството, за младите! Това е задължение на държавата!“. Затова повтарям: за едно семейство, детето е съкровище! Необходимо цялото общество да има съвестта да увеличи това съкровище, защото така страната расте, нарастват ценностите, които дават облика на родината”.

Истинската глобализация

На въпрос за постколониалните географски колонизации папата обясни:„Днес няма географски колонизации, но има идеологически колонизации, които искат да влязат в културата на народите и да променят тази култура и да хомогенизират човечеството. Глобализацията прилича на една сфера. Всички са еднакви. Всяка точка отстои на еднакво разстояние от центъра. Истинската глобализация не е сфера, а полиедър, в който всеки народ запазва своята собствена идентичност, но се обединява с цялото човечество. Вместо това, идеологическата колонизация се опитва да заличи идентичността на другите, за да ги направи равни, чрез идеологически предложения, които противоречат на природата на този народ, срещу историята, срещу ценностите на този народ. Трябва да уважаваме идентичността на всеки народ. Това винаги е една предпоставка. Идентичността на хората трябва да се зачита. Така се прогонва всякаква колонизация“.

Околна среда и експлоатация

Франциск отговори какво мисли за защитата на околната среда и специално за случващото се в Амазония. „Много хора си мислят: „Африка трябва да се експлоатира“. Трябва да освободим човечеството от този начин на мислене. Най-голямата експлоатация, не е само в Африка, а и на естествената среда, обезлесяването, унищожаването на биоразнообразието“. Папата припомни и проблема с пластмасата и факта, че във Ватикана тя вече е забранена. Освен това припомни и „големите бели дробове на човечеството, като района на Амазония. Трябва да защитаваме екологията, биоразнообразието, което е нашият живот и въздух. Радвам се, че защитата на околната среда се осъществява от младите. Правят ли същото управляващите? Някои повече, други по-малко. Но най-грозната дума е корупция. Повтарям буквално това, което ми каза един испански предприемач. Въпросът, който чуваме за одобряването на един проект, е: "А колко за мен?" Наглост. Това се случва в Африка, в Латинска Америка, дори в Европа, навсякъде“.

Нуждата от диалог между религиите

„През тези дни имаше много хубави междурелигиозни срещи – отбеляза папа Франциск. В Мавриций бях много впечатлен от способността за единство и междурелигиозен диалог. Различията в религиите не се заличават, а се подчертава, че всички сме братя. Първото нещо, което видях в понеделник, влизайки в епископата на Порт Луис, бе красив букет цветя. Кой го бе изпратил? Великият имам. Религиозното уважение е много важно. Ето защо казвам на мисионерите да не извършват прозелитизъм. Евангелизацията е свидетелство. И това свидетелство предизвиква въпроса. Защо живееш по този начин? И им обяснявам: за Евангелието. Известяването на Евангелието идва след свидетелстването му. Религиозните предложения, които следват пътя на прозелитизма, не са християнски“.

Критиките към неговия понтификат

Журналист от Ню Йорк Таймс отправи въпрос относно критиките към неговия понтификат, споменати в наскоро публикувана книга “Как Америка иска да промени папата“. „Критиките не идват само от американците, има и други, също и в Курията, призна Франциск.  Поне тези, които ги отправят да имат достойнството да го кажат. Не ми харесва, когато критиките са под масата, когато ти се усмихват, а после ти забиват ножа в гърба.  Критиката трябва да бъде елемент за изграждане и за начало на диалог“. А относно евентуален разкол, Франциск не губи самообладание. В историята на Църквата винаги е имало „разколни действия“, посочвайки т.н. старокатолици след Първия Втикански събор и случая с монс  Льофевр след Втория Ватикански събор. "Не се страхувам от схизми. Моля се да няма такива." Схизмата, отбеляза папа Бергольо, все още е "елитарна чета, провокирана от идеология, отделена от учението". „Това е едно от действията, които Господ оставя на човешката свобода. Но не се страхувам от схизми, моля се да няма такива, а да има диалог, да има поправка, ако има някаква грешка, но пътят на схизмата не е християнски. Мисля си, че Божия народ е този, който спасява от схизмите, защото схизматиците винаги имат едно общо нещо – откъсват се от хората и от вярата на Божия народ. Божият народ винаги коригира и помага". „Днес в Църквата имаме толкова много „школи по непреклонност“, но това не е разкол, те са псевдосхизматични християнски пътища, които ще свършат зле. Когато видите християни, епископи и непреклонни свещеници, зад това съществуват проблеми и липсва “здравостта“ на Евангелието. За това трябва да бъдем смирени с хората, които са изкушавани от тези атаки, защото имат проблем и ние трябва да ги придружаваме с кротост“.

По-хуманно общуване

Както бе обещал при първото си международно пътуване, папата даде специално пространство на пратеника на испанската агенция Efe, която отбелязва 80-годишнината от основаването си. Франциск не изключи посещение в Испания, въпреки, че предпочита „по-малки страни“. След това, в отговор на въпрос за комуникацията, той припомни, че журналистите трябва да търсят „фактите“, а не общи съображения. Смесването на двата аспекта може да разруши първия аспект. И от друга страна, „комуникацията трябва да бъде човешка, конструктивна“, тоест трябва да помага на другия да израства. Тя никога не трябва да бъде средство за война.

Както при всяко свое международно пътуване, папа Франциск се спря в римската базилика Санта Мария Маджоре, за да се моли пред иконата на Дева Мария (Salus Populi).

11 Септември 2019, 12:40