Папата към Църквата в Мозамбик: състрадание и милосърдие

В следобеда на 5 септември, в катедралата „Непорочно зачатие на Дева Мария“ в Мапуто, папа Франциск се срещна с епископите, свещениците, богопосветените, семинаристите и катехистите в Мозамбик. През септември 1988 катедралата в Мапуто бе седалище и на срещата между папа Йоан Павел ІІ и младежите, по време на неговата 39-та международна апостолическа визита.

Светла Чалъкова - Ватикана

Църквата в Мозамбик е Църква, която иска да бъде мисионерска, която може да разчита на многобройни звания и в която се открояват мирянски движения. Но тя е също Църква, която познава ограниченията и слабостите и трябва да се прибори с различни предизвикателства. Това каза папа Франциск в словото си към епископите, свещениците, богопосветените, семинаристите и катехистите от всички католически общности в Мозамбик.

Преди да се отправи от нуницатурата към катедралата в Мапуто за срещата с духовенството на страната, папата се срещна и с членовете на общността Ша Шай, един малък пристанищен град на Индийския океан, намиращ се в близост до  устието на река Лимпопо, който бе напълно потопен по време на тежкото наводнение в Южен Мозамбик през февруари 2000 г. Делегацията бе водена от монс. Лусио Андриче Муандула и придружена от почетния епископ кард. Хулио Дуарте Ланга. По време на своето ръководство на диоцеза на Буенос Айрес, тогавашния архиепископ на града, Хорхе Бергольо, се побратимява с диоцеза на Ша Шай.

При пристигането си в катедралата на Мапуто папа Франциск положи цветя пред иконата на Дева Мария и веднага след това бе посрещнат  на монс. Хиларио да Крус Масинга, епископ на Куелимане и председател на Комисията за духовенството и богопосветения живот.

След като бе приветстван и от пъстър и изпълнен с радост традиционен танц, папата каза: „Независимо дали ни харесва или не, ние сме призвани да се изправим пред реалността такава каквато е. Времената се променят и трябва да признаем, че често не знаем как да се поместим в новите сценарии“.

След краткият поздрав и от страна на монс. Муандула, папа Франциск припомни връзката между диоцезите и как обмяната между тях е укрепила свещениците, богопосветените и семинаристите в тяхната мисия, откривайки им една апостолска перспектива. След това папата подчерта важността на взаимната молитва и стойността на децата, които – каза той – „са богатството на нацията, заедно с възрастните“. „Децата и възрастните са съкровището на един народ и начина, по който се грижим за тях, е мярката за неговото величие“, подчерта папа Франциск.

Папа Франциск изслуша също свидетелството на религиозната общност на Мапуто: един свещеник, една монахиня и един катехист. Всички те споделиха за трудните моменти и големите предизвикателства, пред които е изправена тяхната страна, но винаги се възхищават на милосърдието Божие. Свещеникът сподели с папа Франциск проблема с кризата на свещеническата идентичност.

На него папата отговори: „Пред кризата със свещеническата идентичност, може би трябва да излезем от важните и тържествени места; трябва да се завърнем в местата, където бяхме повикани, където бе ясно, че инициативата и властта бяха на Бог. Понякога без да го искаме, без морална вина, свикваме да идентифицираме нашата ежедневна свещеническа дейност с определени ритуали, със срещи и разговори, където мястото, което заемаме в срещите, на трапезата и в залите е йерархично“. За папа Франциск е необходимо свещениците да се оприличат повече на Мария, отколкото на Захария.

„Самите вие говорите за едно определено преувеличаване в загрижеността за произвеждането на ресурси за личното благоденствие, посредством трудни пътища, които често предпочитат времена и задачи, заплатени от държавата и създават съпротивление в посвещаването на живота на всекидневната пастирска дейност“, каза папата, който продължи: „Образът на Мария, тази обикновена девойка, в нейния дом, в контраст с цялата структура на храма и на Йерусалим, може да бъде огледало, в което виждаме нашите усложнения и безпокойства, които затъмняват и разяждат щедростта на нашето „да“ към Господ“.

Папата поясни още: „Мария не се съмнява, не мисли за себе си: поверява се и се доверява. Изморително е да се живее връзката с Бог, както прави Захария, като един законник: винаги следвайки правилата, винаги смятайки, че заплатата е пропорционална на направеното усилие, което е моя заслуга, ако Бог ме благославя“.

В словото си към духовенството и богопосветените в Мапуто, папата е ясен: „За нас свещениците историите на нашите хора не са новинарски блок: ние познаваме нашите хора, можем да разберем онова, което преминава през тяхното сърце; а нашето сърце, в страданието с тях, се разнищва, разделя се на хиляди парченца, то се трогва и изглежда дори изядено от хората: вземете, яжте. Това е думата, която шепне постоянно Христовия свещеник, когато се грижи за своя верен народ: вземете и яжте, вземете и пийте…“.

За папа Франциск „разстоянието“ между Назарет и Йерусалим е скъсено, почти несъществуващо по причина на онова „да“ на Мария. „Защото – каза той – разстоянията, регионализма и партикуларизма, постоянното изграждане на стени, заплашват динамиката на въплъщението, което събори стената, която ни разделяше. Църквата в Мозамбик е призована да бъде Църква на Посещението; не може да е част от проблема с уменията, с презрението и разделенията едни срещу други, а носи със себе си решението, пространството в което са възможни почитта, обмена и диалога“.

Ето защо – каза папата – „отговора на предизвикателствата, пред които е изправена Църквата в Мозамбик, като връзката между националността и различните етности, между тези от севера и тези от юга, между свещениците и миряните, може да се намери единствено благодарение на една „култура на срещата в една многоформена хармония, чието изграждане трябва да обвърже всички и всяко ново поколение в един постоянен процес“.

„Както Мария – завърши папата – която отиде чак до дома на Елисавета, така и ние в Църквата трябва да научим пътя, който да следваме сред новите проблематики, стремейки се да не бъдем парализирани от логиката, която противопоставя, разделя и осъжда. Тръгнете на път и търсете отговора на тези предизвикателства, просейки сигурната помощ на Светия Дух. Той е Учителя, който може да покаже новите пътища, по които да преминем“.

06 Септември 2019, 11:30