Vatican News

Папа Франциск: само онова, което е от Бог трае вечно

Смелостта на апостолите е плод на Светия Дух и същата тази смелост подкрепя също днешните мъченици. Това каза папа Франциск в катехистичната беседа на генералната аудиенция, посветени на Деянията на Апостолите. В центъра на днешното размишление папата постави дара на разграничаването, т.е. способността да се вслушваме в Светия Дух, за да доловим преминаването на Бог през историята.

Адриана Мазоти – Светла Чалъкова – Ватикана

„Християнските годения са винаги едни и същи: хората, които не искат християнството се чувстват заплашени и така убиват християните“. Това бе един от централните акценти в катехистичната беседа на папа Франциск на генералната аудиенция, която проведе на площад „Свети Петър“. Светият отец продължи размишлението си над Деянията на Апостолите, като този път се спря на откъса говорещ за един фарисей, Гамалиил, който притежава способността да разграничава нещата, и поема инициатива в Синедриона в защита на Петър и останалите апостоли, които провъзгласяваха Словото на Христос сред народа.

Съюзът със Светия Дух

Папата припомни, че апостолите не се уплашиха от забраната на юдеите да проповядват, защото се чувстват силни от съюза, след Петдесятница, със Светия Дух. „Ние и Светия Дух“ или „Светия Дух и ние“, казват те.

„Тяхната смелост е впечатляваща. Но, нека само си спомним, че всички те бяха страхливци: избягаха, покриха се, когато Исус бе задържан. Всички. Но, от страхливци станаха смели. Защо? Защото Светия Дух бе с тях. Същото се случва и с нас: ако имаме в нас Светия Дух, ще имаме и смелостта да вървим напред, смелостта да побеждаваме във всички борби, но не поради нашите заслуги, а заради Духа, който е с нас“.

Смелостта на днешните свидетели

Смелостта на апостолите – продължи Франциск – е същата, която свидетелстват мъчениците от нашето време:

„Мъчениците, дават живота, не крият че са християни. Нека си спомним, преди няколко години – също днес има много – но нека си спомним за онези коптски християни, преди четири години, на бреговете на Либия: всички те бяха обезглавени. Но последната дума, която казваха бе „Исусе, Исусе“. Те не продадоха вярата си, защото Светия Дух бе с тях“.

Само онова, което е от Бог трае вечно

Решителността на апостолите – продължи папата – разтърсва „юдейската религиозна система“ и поражда жестоки реакции, както се случва и днес от страна на онези, които се борят срещу християнството. Но сред Синедриона, Гамалиил, показва на своите братя изкуството на различаването в ситуации, които надхвърлят обичайните схеми, припомняйки им, че всеки човешки проект, дори в началото да пожъне успех, е предопределен на провал, докато „всичко, което идва от свише и носи Божия печат, е предопределено да трае вечно“.

„Човешките проекти винаги се провалят, имат едно време, като нас. Помислете си само за многобройните политически проекти, и как се променят от една страна на друга, във всички страни. Помислете си за големите империи, за диктатурите от миналия век. Те се чувстваха силни да доминират света. Но след това всички те рухнаха. Помислете си и днес, за днешните империи: ще рухнат, ако Бог не е с тях, защото силата, която хората имат в себе си не е дълготрайна. Само силата на Господ трае вечно.

Така е също  – посочи папа Франциск – в историята на Църквата: въпреки греховете, многобройните скандали, тя не е рухнала, защото Бог е в нея. Ние сме грешници, често дори скандализираме, много пъти. Но Бог е с нас. Бог спасява първо нас, а след това тях; Господ винаги спасява“.

Дара да виждаме знаците на Бог

Гамалиил убеждава хората от Синедриона да почакат, да не преследват апостолите, за да не рискуват да „се борят срещу Бог“, защото – казва – „ако учениците на Исус от Назарет са повярвали на самозванец, то те са предопределени да изчезнат в нищото“.

„Тези далновидни думи на Гамалиил – каза папата – предоставят критериите с „вкуса на Евангелието“, защото приканват да разпознаем дървото по неговите плодове и постигат желания резултат. Затова, нека поискаме от Светия Дух дара на разпознаването, на проникновението. Нека Му поискаме да умеем винаги да виждаме единството в историята на спасението чрез знаците на Божието преминаване в това наше време и върху лицата на онези, които са около нас, за да се научим че времето и човешките лица са посланици на живия Бог“.

18 Септември 2019, 11:36