Папата към източните епископи: милосърдието изцелява разделенията

Срещата на папа Франциск с източно-католическите епископи на Европа, отразява ритуалното богатство на Католическата църква, което не е ограничено единствено до латинската традиция. На аудиенцията присъстват представители на различни Църкви от византийската традиция: много от тях са от онази, която папа определи като „скъпата Украйна“. Но присъстват също епископи от Близкия Изток, Индия и други региони, намерили гостоприемство в европейските страни. Това е знак на една многоцветна Църква, мозайка и жива икона на едно разнородно свидетелство.

Преданост и свидетелство

Това разнообразие – подчерта Франциск – е „едно изключително богатство: „Християнското единство не е еднаквост и християнската истина не е солова, а симфонична“. В тази симфония отеква също „свидетелството за предаността към общението с епископа на Рим, предоставяно неведнъж в история, понякога дори до проливането на кръвта“.

„Тази преданост и безценен камък от вашето наследство на вярата, отличителен и незаличим знак, както ни припомня един от румънските мъченици, който, пред онзи, който иска от него да се отрече от общението с Католическата църква казва: „Моята вяра е моя живот“. Католическото общение е част от вашата особена идентичност, но без да ѝ отнема нищо, дори допринася за нейното пълно реализиране, например закриляйки я от изкушението да се затвори в себе си и да изпадне в изключващи национални или етнически партикуларизми. Това е една съвременна опасност на нашата цивилизация: партикуларизми, които се превръщат в популизми и искат да заповядват и уеднаквят всичко“.

Икуменическа мисия

Източно-католическите църкви в Европа – припомни папата – са пазителки на „една специфична мисия в икуменическия път“. Значението на тази икуменическа мисия, в центъра на срещата на източно-католическите епископи, която започна на 12 септември в Рим, се спряга в един свят и едно време, където не липсват проблеми и разделения:

„Нека днес, докато твърде много неравноправия и разделения заплашват мира, да се почувстваме призовани да бъдем радетели на диалога, насърчители на помирението, търпеливи строители на цивилизацията на срещата, която да опази нашите времена от нецивилизоваността на сблъсъка. Докато мнозина биват погълнати от спиралата на насилие, от порочния кръг на претенциите и постоянните взаимни обвинения, Господ иска от нас да бъдем смирени сеячи на Евангелието на любовта“.

Път на молитва, смирение и милосърдие

„В християнското семейство – прибави папа Франциск – вие сте онези, които, гледайки към Бог на всяко утешение, се ангажират да изцелят раните от миналото, да преодолеят предразсъдъците и разделенията, да дадат надежда на всички, вървейки рамо до рамо с некатолическите братя и сестри“.

„С тях имах благодатта да споделя различни силни моменти: мисля си за молитвата за мир в Светата Земя във Ватиканските градини, за срещата с бежанците на остров Лесбос, за диалога за мир в Близкия Изток, който се проведе в Бари и предшестван от общата молитва под знака на свети Никола и Пресветата Майка Божия, „която показва живота“. Чувствам, че пътят, който ни бива посочен от свише е направен от молитвата, смирението и милосърдието, а не от местни претенции, нито традиционалистки. Пътят е молитвата, смирението и милосърдието“.

Върховенството на милосърдието

Накрая папа Франциск призова епископите да живеят милосърдието към всички:

„То, както ни припомня Апостол Павел, който в този град даде живота си, държи винаги върховенството и никога не ще има край (1Кор. 13). Когато заедно се свеждаме над страдащия брат, когато заедно заставаме до онези, които страдат от самотата и бедността, когато поставяме в центъра онзи, който е мрагинализиран, като децата, които не виждат светлината, младежите лишени от надежда, семействата, които искат да се разделят, болните или отхвърлените възрастни, вече вървим заедно в милосърдието, което изцелява разделенията“.

„Затова – отбеляза папата – да се подготвим да живеем заедно в единствените Небеса, към които сме призовани. Там Господ няма да ни иска сметка кои и колко територии са останали под нашата юрисдикция и нито как сме допринесли за развитието на нашите национални идентичности“. Обичайки – завърши папа Бергольо – намираме радостта и разпространяваме надеждата:

„Само като обичаме преминават на втори план онези второстепенни реалности, към които сме все още привързани – също парите, които са отрова! Обичайки, преминават на втори план онези второстепенни реалности, към които сме привързани и идват на преден план единствените, които остават завинаги: Бог и ближния“.