13 нови кардинали, за една все по-мисионерска църква

Бенедета Капели – Маня Кавалджиева – Ватикана

„Да се изрази мисионерското призвание на Църквата, която продължава да възвестява милосърдната Божия любов на всички хора по земята“: с тези думи Светият Отец оповести свикването на консистория за избиране на нови кардинали на предстоящия 5 октомври.

Тринадесет новоиздигнати в кардиналски сан

Ето и имената на новите кардинали:

1.    Н.П. монс. Мигел Анхел Аюзо Гижо, избран за председател на Папския съвет за междурелигиозен диалог на миналия 25 май, е роден в испанския град Севиля на 17 юни 1952 г., от ордена на отците Комбониани и мисионер в Египет и Судан до 2002 г. От 1989 г. е професор по ислямология най-напред в Хартум, после в Кайро и след това в Папския институт по арабски науки и ислямистика, където до 2012 г. заема ректорската длъжност.

2.    Н.П. Жозе Толентино Каласа де Мендонса – архивист и библиотекар на Светата римска църква от юни 2018 г. Португалец от Мадейра, където е роден на 15 декември 1965 г. Бил е ректор на Папския португалски колеж в Рим. Доцент пратеник при католическия университет в Пернамбуко и Рио де Жанейро, както и към факултета по философия и теология на Бело Хоризонте. Понастоящем (от 2011 г.) е консултант в Папския съвет за култура.

3.    Н.П. монс. Огнациус Сухарио Харджоатмоджо – архиепископ на Джакарта и председател на Епископската конференция на Индонезия. По произход от остров Ява, роден е на 9 юли 1950 г. Ръкоположен е за свещеник на 26 януари 1976 г. От 2 януари 2006 г. е и военен ординарий в Индонезия. Той е първият архиепископ на Джакарта, произхождащ от диоцезалния клир.

4.    Н.П. монс. Хуан де ла Каридад Гарсия Родригес – архиепископ на „Сан Кристобал де ла Хавана“, е роден в Камагуей на 11 юли 1948 г. Завършва философски и теологични науки в Семинарията „Сан Базилио“ в Ел Кобре и Висшата семинария „Сан Карлос и Амброзий“ в Хавана. Ръкоположен е за свещеник на 25 януари 1972 г. На 26 април 2016 г. папа Франциск го назначава архиепископ митрополит на „Сан Кристобал“ в Хавана.

5.    Н.П. монс. Фидолин Амбонго Безунгу – архиепископ на Киншаса. Роден е на 24 януари 1960 г. в Бото, диоцез Молегбе. Ръкоположен за свещеник на 14 август 1988 г. Избран за епископ на Бокунгу-Икела, е ръкоположен за епископ на 6 март 2005 г. От юни 2016 г. е заместник-председател на Националната епископска конференция на Конго.

6.    Н.П. монс. Жан Клод Хьолерих – архиепископ на Люксембург. Роден е на 9 август 1958 г. в Деферданж. След като получава средно образование в класически колеж, започва неговата свещеническа подготовка в римски диоцез, където учи и в Папския Грегориански университет. През 1981 г. постъпва в „Обществото на Исус“. В Япония се запознава с японския език и култура и учи теология в „София Университи“ в Токио. През 2011 г. папа Бенедикт ХVІ го назначава за архиепископ на Люксембург.

7.    Н.П. монс. Алваро Рамацини Имери – епископ на Хехетенамго. Роден е на 16 юли 1947 г. в Сиудад де Гватемала. Ръкоположен за свещеник на 27 юни 1971 г. в диоцеза Гватемала. Защитава докторат по каноническо право в Папския Грегориански университет. На 15 декември 1988 г. е назначен за епископ на Сан Маркос и получава епископското ръкополагане в Рим от свети Йоан Павел ІІ на 6 януари 1989 г. Изпълнявал е различни функции в Епископската конференция на Гватемала.

8.    Н.П. монс. Матео Дзупи – архиепископ на Болоня от 2015 г. Роден е в Рим на 11 октомври 1955 г. Завършва факултета по литература и философия в римския университет. От 2000 г. до 2012 г. е главен църковен асистент на общността „Свети Егидий“. Ръкоположен е за епископ на 14 април 2012 г.

9.    Н.П. монс. Кристобал Лопес Ромеро – архиепископ на Рабат от декември 2017 г. Роден е на 19 май 1952 г. в Алмерия, Испания. Влиза в ордена на салезианите през 1964 г. В Семинарията в Барселона учи философия и теология – до 1979 г. Получава и диплома по информатика, в отдела по журналистика на автономния университет в Барселона (1982 г.). Ръкоположен е за свещеник на 19 май 1979 г.

10.  П.О. Михаел Черни – подсекретар на секцията „Мигранти“ във Ведомството за цялостно човешко развитие. Роден е в тогавашна Чехословакия през 1946 г. и постъпва в „Обществото на Исус“ през 1963 г. През 1973 г-. е назначен за свещеник за канадската провинция на йезуитите. През 1978 г. защитава докторат по интердисциплинарни науки в университета в Чикаго. От 1992 до 2002 г. изпълнява длъжността секретар по социално правосъдие в генералната курия на „Обществото на Исус“, след това работи в Африка като основател и директор на „Африкан Джесус АИДС Нетуърк“ – мрежа в подкрепа на африканските йезуите при даване отговор на болестта СПИН.  От 2010 г. е консултант в Папския съвет за справедливост и мир.

11.  Н.П. монс. Михаел Луис Фицджералд – почетен архиепископ на Непте. Роден е във Варсал на 17 август 1937 г. През 1950 г. влиза в Конгрегацията на мисионерите за Африка. Ръкоположен е за свещеник на 3 февруари 1961 г.  На 16 декември 1991 г. е назначен за титулярен епископ на Непте и е ръкоположен за епископ през 1992 г. През 2002 г. е назначен за председател на Папския съвет за междурелигиозен диалог. После е член на Папския съвет за насърчаване единството на християните и на Папския съвет за култура. През 2006 г. папа Бенедикт ХVІ го избира за апостолически нунций в Египет, до отказ от длъжността поради навършена възраст през 2012 г.

12.  Н.П. монс. Сигитас Тамкевициас – почетен архиепископ на Каунас. Роден е на 7 ноември 1938 г. в Гудонис. Ръкоположен е за свещеник на 18 април 1962 г. През 1968 г. влиза в „Обществото на Исус“. През 1983 г. е арестуван – 10 години в трудовите лагери в Перм и Мордовия, заради антисъветска пропаганда. През 1988 г. е заточен в Сибир, до освобождаването му. През 1990 г. е назначен за ректор на диоцезалната семинария в Каунас. До 2014 г. е бил председател на Епископската конференция на Литва.

13. Н.П. монс. Еудженио Дал Корсо – почетен епископ на Бенгела. Роден е на 16 май 1939 г. Когато учи в института Дон Калабрия, решава да стане мисионер. След като е ръкоположен за свещеник през 1963 г., отива в Рим и завършва догматична теология. През 1975 г. започва неговият мисионерски живот. Първо отива в Аржентина, където остава 11 години, след това отива в Африка – Ангола, където помага на най-слабите хора. През 2008 г. е назначен за епископ на Бенгела.