Мозамбик очаква Франциск, поклонник на помирението

Гражданска война и Римското мирно споразумение от 1992

След провъзгласяването на независимостта на Мозамбик от Португалия през 1975 г., Мозамбик е разтърсен от драмата на гражданската война. Конфликтът, продължил 15 години, предизвиква смъртта на стотици хиляди граждани, с над 4 милиона бездомни и бежанци. През 1992 г., партизанското движение Мозамбикска национална съпротива (РЕНАМО) се преобразува в политическа партия. На 4 октомври 1992 г. в Рим се подписва историческо мирно споразумение между тогавашния президент на Мозамбик Жоаким Чисано и лидерът на РЕНАМО по онова време Алфонсо Длакама. Споразумението, поставило край на 17-годишната гражданска война, е в резултат на дългогодишни преговори, водени с помощта на католическата общност „Сант Еджидио“. През 1994 г. свободните избори са първата важна крачка напред към процес на нормализация на сраната, който през следващите години води до постигане на икономически и социален растеж.

Въоръжени сблъсъци и мирно споразумение

Между 2013 и 2016 г. мирът в Мозамбик е нарушен от въоръжени сблъсъци между армията и бойците на Ренамо. По-специално, периодът след изборите през 2014 е белязан от силно напрежение и епизоди на насилие. РЕНАМО оспорва резултатите от изборите, като настоява за победа в шест провинции. След сложен процес на преговори, на 7 август се сключва мирно споразумение, което установява правилата за демилитаризация, разоръжаване и реинтеграция на бойците на РЕНАМО. На церемонията участват и делегация от Общността Св. Егидий, водена от монс. Матео Зупи, архиепископ на Болоня, един от посредниците за постигане на мирните споразумения от 1992. По време на церемонията на 7 август т.г. президентът на Мозамбик Филипе Нюси и лидерът на Ренамо Осуфо Момаде уверяват, че двете страни ще участват, по мирен начин, на президентските, парламентарните и провинциалните избори, предвидени за 15 октомври.

Страна с големи възможности

От икономическа гледна точка Мозамбик, с население от близо 30 милиона души, е една от най-бедните страни в света. С площ два и половина пъти по-голяма от тази на Италия, на страната се отразява скорошната икономическа криза. По-конкретно, разкриването през 2016 г. на огромните дългове, които правителството е прикривало пред международните банки (повече от два милиарда долара), доведе до оттеглянето на международните финансирания и до значителна инфлация. Икономиката на страната се базира главно на селското стопанство, но в селските райони само 15% от населението има достъп до електричество. Въпреки това временно положение, не липсват и големи възможности. Бившата португалска колония има огромно енергийно наследство и е богата на природни ресурси, сред които въглища, титанова руда и скъпоценни камъни. С тези перспективи, брутният вътрешен продукт (БВП) на страната, който днес не надвишава 15 милиарда, е с тенденция към растеж. И ако в Мозамбик бъдат преодолени бичовете корупция и бедност, страната може  да стане едно от най-големите действащи лица на възможното икономическо възраждане на Африка.

Борби в северната част на страната и циклони

След скорошното откриване на находища на природен газ в северната част на страната, се прибавиха нови заплахи за стабилността на Мозамбик. В северната провинция Кабо Делгадо през последните месеци бяха регистрирани различни епизоди на насилия, подхранвани от сблъсъци и конфликти. Според различни източници, отговорници са терористите от радикално-ислямската групировка „Шабаб“, идващи от различни държави. Сред бичовете на Мозамбик са също така високият процент неграмотност, болестта СПИН и нарко-зависимостта. Тежък удар на икономиката и на хората в Мозамбик нанесоха и циклоните Идай и Кенет (през март и април), които причиниха над 600 жертви и разрушаването на стотици хиляди хектара обработваема площ. От това последва и обявяването на бедствено здравно положение, с над 73 хиляди бездомни.

Църквата в Мозамбик

Католическата църква в Мозамбик наброява над 6 милиона покръстени или 28% от населението. Особено в селските райони, значителна част от населението продължава да следва традиционните африкански култове. Почти една пета изповядва ислямската вяра. Мюсюлманите живеят преди всичко в северната и крайбрежната част на страната. Християните са по-многобройни предимно на юг и в градовете. Епископската конференция в Мозамбик (СЕМ) обединява епископите на трите митрополии и девет епархии. Конференцията е част от Симпозиума на епископските конференции в Африка и Мадагаскар (Secam) и на Междурегионалната асамблея на епископите на Южна Африка (’Imbisa). Историята на Църквата в тази страна е белязана от многобройни социални злини, които и днес продължават да измъчват африканската страна: бедност и социални неравенства, широко разпространена корупция, насилие, престъпност, трафик на наркотици, експлоатация на труда, трафик на хора и сепаратистки натиск.

(dg/man/vatn)