Ден на Творението: нека преоткрием кои сме
По този повод папа Франциск публикува послание, в което се обръща към цял свят, за да помним, че сче част от една „мрежа на живота“.
Ето и текста на посланието на папа Франциск:
„И Бог видя, че беше добро“ (Битие 1, 25). В началото на Библията, Бог гледа с нежност на сътворението на света. От земята за живеене, до водата, която подхранва живота, от дърветата, които носят плодове, до животните, които обитават общия дом, всичко е скъпо за очите на Бог, който предоставя на човека сътворението, като ценен дар, който да се опазва.
За съжаление, човешкият отговор на Божия дар бе белязан от греха, със затваряне в собствената си самостоятелност, с алчността да се притежава и експлоатира. Егоизъм и интереси направиха творението – място за срещи и споделяне – сцена на съперничество и сблъсъци. По този начин бе изложена на опасност природата – „доброто“ в очите на Бог, се превърна в „нещо за експлоатиране“ в ръцете на човека. Упадъкът се засили през последните десетилетия: постоянното замърсяване, непрекъснатата употреба на изкопаеми горива, интензивната аграрна експлоатация, практиката да се сриват със земята горите, повишават глобалните температури до предупредителната граница. Увеличаването на интензитета и на честотата на екстремните метеорологични явления, както и опустиняването на почвата, изправят пред сериозно изпитание най-уязвимите хора. Топенето на ледниците, липсата на вода, нехайството за водните басейни и значителното наличие на пластмаса и микропластика в океаните и моретата, са също така тревожни факти, които потвърждават спешната нужда от неотложна намеса. Създадохме извънредна климатична ситуация, която сериозно заплашва природата и живота, включително нашия.
Главният проблем е, че ние забравихме кои сме: създадени по Божи образ (Битие 1, 27), извикани да живеем, като братя и сестри, в един и същи общ дом. Ние не бяхме създадени, за да се превърнем в индивиди, които да се разпореждат, ние бяхме замислени и пожелани да бъдем в центъра на една мрежа на живота, състояща се от милиони видове, свързани за нас от любовта на нашия Създател. Време е да преоткрием нашето призвание на Божии чеда, братя помежду си, пазители на творението. Време е да се покаем и променим, да се върнем към корените си: ние сме любимите чеда на Бог, който в своята доброта ни призовава да обичаме живота и да го живеем в общение, свързани с творението.
Затова настоятелно насърчавам вярващите да се посветят на молитвата през това време, предоставено от подходящата икуменическа инициатива, представена като „Време на Творението“: период на по-настоятелна молитва и действия в полза на общия дом, който период започва днес, 1 септември, със Световния ден на молитва за опазване на природата и ще завърши на 4 октомври, в памет на свети Франциск от Асизи. Това е повод да се почувстваме още по-свързани с братята и сестрите от различните християнски деноминации. Мисля си по-конкретно за православните братя, които от 30 години отбелязват този ден. Нека се почувстваме в дълбока хармония с мъжете и жените на добра воля, извикани заедно да насърчават, в контекста на екологичната криза, която се отнася до всички, опазването на мрежата на живота, от която ние сме част.
Това е времето, през което отново да свикнем да се молим, потопени в природата, където спонтанно се поражда благодарността към Бога създател. Свети Бонавентура, певец на францисканската мъдрост, казваше, че творението е първата „книга“, която Бог е отворил пред очите ни, за да можем, като се възхищаваме на подреденото и красиво разнообразие, да се насочим да обичаме и да хвалим Създателя (цитат от книгата Breviloquium или Краткослов, ІІ, 5.11). В тази книга всяко създание ни е дарено като „Божие слово“(из „Коментар на църковните книги“, І,2). В мълчанието и в молитвата можем да се вслушваме в симфоничния глас на творението, което ни насърчава да излезем от нашата автореференциална затвореност и да се преоткрием обгърнати от нежността на Отца и радостни от споделянето на получените дарове. В този смисъл можем да кажем, че творението, мрежа на живота, място на среща с Бога и помежду ни, е „социалната мрежа на Бог“ (из словото на папата към европейските скаути, аудиенция от 3 август 2019). То ни кара да издигнем песен на световна възхвала към Създателя, както ни учи Писанието: „Благословете Господа, всички творения Господни, пейте и Го прославяйте за вечни времена“ (Даниил, 3, 76).
Това е време, през което да разсъждаваме за начин и стил на живот и за това как нашият ежедневен избор на храна, консумации, придвижване, употреба на вода, енергия и редица материални блага, често пъти се считат за вредни. Голяма част от нас си разпределят творението. Нека изберем промяната, да приемем по-обикновен и уважителен стил на живот! Време е да изоставим зависимостта от изкопаемите горива и бързо и решително да започнем да преминаваме към видове по-чиста енергия и по-устойчива икономика. И нека не забравяме да се вслушваме в коренните населения, чиято вековна мъдрост може да ни научи да изживяваме по-добре връзката с околната среда.
Това е и времето, през което да предприемем действия за бъдещето. Много младежи в цял свят надигат глас, като насърчават да се прави смел избор. Те са разочаровани от многото неизпълнени обещания, от поетите ангажименти, пренебрегнати заради лични интереси и изгода. Младежите ни напомнят, че Земята не е благо, което да се разхищава, а наследство, което да се предава; че надеждата в утрешния ден не е красиво чувство, а задача, която изисква конкретни действия днес. На тези младежи дължим истински отговори, а не празни думи; дела, а не илюзии.
Нашите молитви и нашите апели са насочени главно към сенсибилизиране на политическите и граждански отговорници. Мисля по-конкретно за правителствата, които през следващите месеци ще се съберат, за да подновят решителните ангажименти за ориентация на планетата към живот, а не към смърт. Идват ми наум думите, които Мойсей бе казал на народа като един вид духовен завет преди влизането в Обетованата земя: „затова, изберете живота, за да живееш, ти и потомството ти“ (Второзаконие, 30, 19). Това са пророчески думи, които можем да възприемем и пригодим към ситуацията на нашата земя. Затова нека изберем живота! Нека кажем „не“ на алчността за консумация и на претенциите за всесилие – пътища на смърт; нека поемем по далновидни пътища, състоящи се от отговорни днешни лишения, за да се гарантират перспективите на утрешния живот. Нека не се поддаваме на перверзната логика на лесните печалби, нека мислим за бъдещето на всички!
В този смисъл придобива особено значение предстоящата среща на върха на Обединените нации за действия в полза на климата, по време на която правителствата ще имат задачата да покажат политическата воля да се ускорят драстично мерките за постигане колкото се може по-скоро на нулеви емисии на парникови газове и да се задържи средното увеличаване на глобалната температура на 1,50 С по отношение на пред-индустриалните нива, в съответствие с целите на Парижкото споразумение за климата. През идващия месец октомври в Амазония, чието опазване е сериозно застрашено, ще се проведе специалната асамблея на Синода на епископите. Нека се възползваме от тази възможност, за да отговорим на вика на бедните на земята!
Всеки верен християнин, всеки член на човешкото семейство, може да допринесе за изтъкаването, с тънка, но цялостна и крайно необходима нишка, мрежата на живота, която да обхване всички. Нека се почувстваме участници и отговорни при взимането присърце, с молитва и с ангажимент, на грижата за творението. Господи, „обичащ всичко съществуващо“ (Пр.Сол. 11, 25), дай ни смелост да правим добро, без да чакаме другите да започнат, без да чакаме, когато вече ще е твърде късно.
От Ватикана, 1 септември 2019 г.“
Превод: Маня Кавалджиева
