Ангел Господен: Божията любов побеждава греха

Амедео Ломонако – Маня Кавалджиева – Ватикана

Който се изгуби, може да намери пътя и да промени живота си, приемайки прошката на Бог, който не се уморява да чака всяко свое чедо. Това е дълбокият смисъл на думите на папа Франциск, казани по време на неделната молитва. Като разсъждава върху евангелския откъс за днешната неделя, Светият Отец припомни, че на всяка литургия, във всяка църква, „Исус се радва да ни приеме на своята маса, където предлага самия себе си за нас“. С това изречение се утвърждава Божието милосърдие, „любовта на Отца, която побеждава греха“. Папа Бергольо произнесе с бащински тон: „Тук Исус приема грешниците и ги кани на своята маса“.

Изгубената овца. Бог търси този, който се изгуби

След откъса, отнасящ се да фарисеите и книжниците, които роптаят срещу Бог, неделното евангелие се спира на трите притчи, които показват Божието предпочитание към онези, които се чувстват далече от Него. Папата посочи, че в първата притча въпросът сякаш предшества сигурния отговор – Исус пита: „Кой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената, докато я намери?“(Лк. 15, 4).

„Човек със здрав разум не прави това: прави си сметка и жертва едната, за да запази деветдесет и деветте“, каза Бергольо. „Докато Бог не се примирява, на Него си му присърце именно ти, който още не познаваш красотата на неговата любов, ти, който все още не си приел Исус на централно място в живота си, ти, който не можеш да превъзмогнеш греха си“.

Изгубената драхма. Всички са безценни в Божието сърце

Папа Франциск каза, че във втората притча една жена, която има десет драхми и е изгубила една от тях, след като я намира, свиква приятелките си и се радва с тях.

„Ти си онази малка монета“, посочи папата, „която Бог не се примирява, че е изгубил и я търси неуморно: иска да ти каже, че си ценен в неговите очи, че си неповторим. Никой не може да те замени в Божието сърце“.

Бог очаква чедата си

В третата притча Бог е бащата, който чака „завръщането на блудния син“. Ключовият прочит е същият като този на предишните притчи:

„Бог винаги ни чака“, потвърди Франциск, „не се уморява, не губи дух. Защото ние сме тези, всеки един от нас е онзи отново прегърнат син, онази намерена монета, онази намерена и вдигната на рамене овца“.

Любов, която променя живота

Папа Бергольо поясни, че който се изгуби, въпреки насъбралия се мрак в тези моменти на объркване, има една сигурност: „Бог всеки ден очаква ние да забележим неговата любов“. Папата добави: „Не се страхувай, Бог те обича такъв, какъвто си и знае, че само неговата любов може да промени живота ти“.

Божията прошка побеждава греха

Папа Франциск посочи, че и ние, като големият син от притчата, грешим, когато „се смятаме за праведни, когато смятаме, че другите са лошите. Нека не смятаме, че ние сме добрите, защото сами, без помощта на Бог, който е добър, ние няма да можем да победим злото“. Но как можем да победим злото, попита риторично папата и каза:

„Като приемем прошката на Бог, като приемем прошката на ближните. Всеки път, когато отиваме да се изповядваме, получаваме любовта на Отца, която побеждава нашия грях: няма го вече, Бог го е забравил. Когато Бог прощава, губи паметта си, забравя нашите грехове. Забравя, много е добър с нас… Бог зачерква злото, прави ни нови отвътре и така поражда у нас радостта… Смелост, братя и сестри, с Бог никой грях няма последната дума“.

 „Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца“ (Лк. 15, 6)