Папа Франциск: Църквата е място за освобождение и изцеление

Светла Чалъкова – Ватикана

„Петър и Йоан ни учат да не се уповаваме на средствата, които също са полезни, а в истинското богатство, което е връзката с Възкръсналия“. Това каза папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, първата след едномесечната лятна пауза. Следвайки цикъла от беседи, посветени на Деянията на Апостолите и първата мисия на Църквата, пред хилядите поклонници и вярващи, събрани във ватиканската аула „Павел“, папа Франциск коментира чудото с изцелението на „сакатия от майчина утроба човек, стоящ при храмовите врати, наречени Красни“ (Деян. 3, 1-6): първото изцеление, разказано в Деянията на Апостолите.

„Мойсеевия закон (Лев. 21,28) – поясни папата – е забранявал на хората с физически недостатъци, смятани за последствие от някакъв грях, да поднасят жертвоприношения. Вследствие им бива забранен дори достъпа до Храма. Сакатият човек, който е парадигма на многобройните изключени и отхвърлени от обществото, е там пред храма, за да проси милостиня, както всеки ден. Но се случва нещо неочаквано: пристигат Петър и Йоан и започва една „игра на погледи“. Сакатият поглажда към двамата, искайки милостиня, а Апостолите го поглеждат, приканвайки го да погледне към тях по различен начин, за да получи един друг дар. Сакатият ги поглежда отново, а Петър му казва: „сребро и злато аз нямам, а каквото имам, това ти давам: в името на Иисуса Христа Назорея стани и ходи!“. По този Апостолите установяват една връзка, защото това е начинът, по който Бог обича да се проявява, във връзката, чрез истинска среща между хората, която може да се случи само в любовта“.

„В тази сцена – продължи папата – се явява основната характеристика на Църквата, която вижда онзи, който е в трудност, не затваря очите си, знае да гледа човечеството в лицето, за да създава важни връзки, мостове на приятелство и солидарност, на мястото на бариерите. Откроява се лика на една Църква без граници, която се чувства майка на всички, (Evangelii gaudium, 210), която умее да хване за ръка и да придружи падналите“.

Благодарение на Църквата, „място за освобождение и изцеление“, сега „сакатия  върви, скача и възхвалява Бог. Може да живее, чествайки Любовта, която го сътвори за живота и радостта. Изключен от култа, сега той може да влезне в Храма; маргинализиран от литургията, възпява великите Божии дела, и това е така, както обяснява Петър на народа, защото вярата в името на Исус му даде „съвършеното изцеление“ (Деян. 3, 16). Църквата, в лицето на Апостолите, изля изцелителния елей на близостта и утехата над едно Божие чедо, принудено да живее в терзания и унижения. Църквата е „полева болница“, дом с отворени врати, майка с нежно и грижовно сърце“.

Петър и Йоан – завърши папата – ни учат да не се уповаваме в средствата, които също са полезни, а в истинското богатство, което е връзката с Възкръсналия. Ние, както казва свети Павел – сме бедни, но способни да обогатим мнозина; като хора, които нямат нищо, но притежават всичко (2Кор 6, 10). Нашето всичко е Евангелието, което показва силата на името Исусово, вършещо чудеса“.

„А ние какво притежаваме? Кое е нашето богатство, нашето съкровище? С какво можем да обогатим другите? Нека поискаме от Отца дара на една благодарна памет, която помни благодатите на Божията любов в нашия живот, за да дадем на всички свидетелство за възхвала и благодарност “.

При поздравите към присъстващите на генералната аудиенция, папа Франциск припомни, че на 9 август Църквата чества литургичния празник на света Тереза Бенедета Кръстна (Едит Щайн), Девица и Мъченица, Съпокровителка на Европа, еврейка приела християнството, философ, постъпила в Кармелитския орден, убита в Аушвиц. „Приканвам всички – каза папата – да погледнат към нейните смели решения, изразени в истинското обръщане към Христос, както и към дара на нейния живот срещу всяка форма на нетолерантност и идеологическа поквареност“.