1566374818131.JPG

Папата: лицемерието е най-лошия враг на християнската общност

На генералната аудиенция във ватиканската аула „Павел VІ“, папа Франциск продължи катехистичните беседи посветени на Деянията на Апостолите, като се спря на темата за цялостното общение в общността на вярващите.

Барбара Кастели – Светла Чалъкова – Ватикана

„Истинското обръщане идва от джоба: едно наистина докоснато от Господ сърце е щедро с другите и помага на най-слабите“. Това бе акцента в катехистичната беседа на папа Франциск на генералната аудиенция, която проведе във ватиканската аула „Павел VІ“. Позовавайки се отново на Деянията на Апостолите, папа Франциск уточни, че истинското обръщане не може да се ограничи само до думите, защото „съществува един динамизъм на солидарност, който изгражда Църквата като семейство на Бог, където централно място заема „общението, да поставим нашето за общо ползване, да бъдем като една общност, а не изолирани“. Позовавайки се на първите християнски общности, папа Бергольо подчерта, че онзи модел на споделяне все още е актуален и в наши дни и може да ни помогне да бъдем щедри, а не стиснати“ .

„Винаги Църквата е била свидетелка на този жест на християните, които се лишаваха от нещата в излишък, от нещата, които не бяха нужни, за да ги дадат на онези, които се нуждаеха от тях. И не само парична помощ, а също време. Колко християни – вие, например, тук в Италия – колко християни се посвещават на доброволческа дейност! Това е много хубаво! Това е общение: да споделиш твоето време с другите, да помогнеш на онзи, които има нужда. Това е доброволчеството, това са милосърдните дела, посещението при болните. Това е споделяне с другите, а не търсенето единствено на личния интерес“.

Истинската любов е конкретна

„Да бъдат членове на тялото Христово прави вярващите отговорни едни за други: силните подкрепят слабите и никой не изпитва нищетата, която унижава и обезобразява човешкото достойнство“, каза папата.

Любовта бе начина. Но не любовта на думи, не фалшивата любов, а любовта на дела, помощта един към друг; конкретната любов: конкретността на любовта.

„Духът на нежността Господня – продължи папа Франциск – побеждава всяко лицемерие и задейства онези истина, подхранваща християнската солидарност, която не е социално подпомагане, а неотменим израз на естеството на Църквата, нежна майка за всички, особено за най-бедните“.

Християните не са туристи в катакомбите

В катехистичната си беседа папата припомни положителния пример на Варава, който продава едно поле, за да „даде спечеленото на Апостолите“, и този „за съжаление негативен пример“ на Анания и неговата съпруга Сафира, които веднъж продали своя терен, решават да „дадат само една част на Апостолите и да задържат другата за себе си“. Тази „измама“, прекъсва веригата на безвъзмездното, спокойно и незаинтересовано  споделяне, което има трагични последици.

„Който се отнася така, преминава през Църквата като турист – но има много туристи в Църквата, които винаги минават покрай нея, но никога не влизат вътре: това е духовия туризъм, който ги кара да вярват, че са християни, докато са само туристи в катакомбите. Един живот, изграден единствено върху печалбата и изгодата от ситуациите в ущърб на другите, неизбежно предизвиква вътрешната смърт. Това е лицемерието, което разрушава Църквата“.

Да се молим за страдащите

На генералната аудиенция взе участие едно болно момиче, което пляскаше с ръце и се разходи по сцената на ватиканската аула. На нея папа Бергольо посвети своите мисли по време на поздравите към присъстващите в края на аудиенцията.

„Искам да попитам нещо, но всеки да отговори в сърцето си: дали се молих за нея, като я видях, дали се помолих Господ да я изцели, да я опази? Дали се молих за нейните родители и за нейното семейство? Винаги когато виждаме някой страдащ човек трябва да се молим. Нека тази ситуация да ни помага винаги да се запитаме: дали се помолих за човека, който видях, който се вижда, че страда?“.

21 Август 2019, 12:47