Папата към свещениците: благодаря ви за вашето служение

Светла Чалъкова – Ватикана

Писмо, чрез което да „благодари на всички свещеници по света, за това че са отговорили с „да“ на повика Господен; за да ги насърчи в тяхната работа и радост дори в най-трудните моменти; за да възхвали заедно с Мария, „обещанието за пълнотата, породило се в техния живот“. Това са причините – обяснени в отделни параграфи и с ключови думи – които стоят зад Писмото, което папа Франциск отправи към всички свои събратя в свещенството, в деня в който Църквата възпомена литургично свети Жан-Мария Виане, и в 160-та годишнина от смъртта му, предложен от папа Пий ХІ за покровител на всички енорийски свещеници по света.

С писмото, Светият отец иска да „утеши всички свещеници, които работят „на бойното поле“, който носят върху плещите си тежестта на деня и горещината; които са изложени на безброй ситуации и преди всичко, след обвиненията за сексуални насилия от страна на членове на клира; които се чувстват осмивани или обвинявани поради причина на престъпления, които не се извършили. Поради тази причина, писмото е разделено на отделни параграфи, които са и ключовите думи в него, като : Болката, Благодарността, Смелостта, Възхвалата. Папата поставя на първо място Болката: за жертвите от злоупотребите с властта, със съвестта и сексуалните злоупотреби от страна на свещенослужители, но също и болката на свещениците заради възмущението, безсилието, подозрението, което всеки ден се излива върху им и може да породи съмнение, страх и недоверие.

Болката

Франциск подчертава, че „би било несправедливо да не се признае работата на многобройните свещеници, които, постоянно и всеотдайно, даряват всичко онова, което са и имат за благото на другите, които „превръщат своя живот в едно милосърдно дело, често в негостоприемни региони и ситуации“. Като им благодари за „смелостта и постоянния пример“, папата ги утешава: „този период на църковно пречистване – пише той  - ни спасява от лицемерието, от духовността на показността. И трябва да бъдем уверени, че това смирено покаяние е началото на нашата святост“.

Благодарността

Благодарността на папа Франциск е преди всичко към Господ, който „избира и призовава“. В моментите на изпитание – е съветът на папата, цитирайки един латиноамерикански свещеник – „трябва да се завърнем към онези сияйни моменти, в които сме чули повика на Господ да посветим целия наш живот в негово служение. От тази искра, мога да разпаля днешния огън“, пише папата.

Следват поредица от „благодарности“ от страна на папа Бергольо към свещениците: „за вашата преданост към поетия ангажимент; за радостта, с която съумяхте да дарите вашия живот; защото се стремите да укрепите връзките на братство и приятелство в свещенството и с вашия епископ; за свидетелството на постоянството и „търпението“ в пастирската грижа; защото отслужвате ежедневно Евхаристията; защото помазвате и възвестявате на всички, с плам, в подходящ и неподходящ момент, Евангелието на Исус Христос; за всеки път в който, трогвайки се дълбоко, приехте падналите и изцелихте техните рани“… Всяка една от тези благодарности, завършва с думите на Псалма: „защото е вечна неговата милост“, за да подчертае, че всичко това е дар Божий.

Смелостта

Следва насърчението на папата: „Братя, признаваме нашата слабост, да; но нека позволим на Исус да я преобрази и да ни насочва постоянно към мисията. Нека не губим радостта да се чувстваме „овце“, да знаем, че Той е нашия Господ и Пастир. Затова – подчертава папата – е необходимо да не пренебрегваме двете „съставни връзки“ за свещеника: тази с Исус и с брата, с когото да говорим, да се съпоставяме, да дискутираме и разграничаваме в пълно доверие и прозрачност нашия път; и тази с Божия народ: „Не се изолирайте от вашите хора и от свещениците или от общността“, е съвета на папата.

Възхвалата

Третият параграф в писмото е посветен на възхвалата Божия, посредством думите на Дева Мария, и преди всичко намирайки утеха в нежността и обичта на Майката Божия. Папата припомня думите на Мария, казани на Хуан Диего: „Какво има, синко мой, най-малкия от всички? Какво натъжава сърцето ти? Нима аз не съм тук, аз, която имам честта да бъда твоя майка?“. Затова – изтъква папата – в моментите на отчаяние, трябва да погледнем към Мария, към нея, която „бидейки майка на всички, е знак на надежда за народите, които страдат родилните болки, за да се роди справедливостта“ .

„Братя – са финалните думи в папското писмо – още веднъж, неспирно благодаря за вас. Нека позволим на благодарността да подтикне възхвалата и да ни насърчи още веднъж към мисията да помазваме нашите братя в надеждата. Нека бъдем хора, които със своя живот свидетелстват състраданието и милосърдието, което само Исус може да ни дари“.