Папата към жителите на Генуа: не сте сами, Църквата е с вас

Амедео Ломонако – Светла Чалъкова – Ватикана

Рана, нанесена в сърцето на Генуа, „трагедия, за онзи, който загуби своите близки“, „шокиращо събитие за онзи, който бе принуден да напусне своя дом и да живее като разселен“. В писмо до генуанския ежедневник “Il Secolo XIX”, папа Франциск припомня драматичните мигове, изживени „от семействата, които тръгваха или се връщаха от ваканция, мъже и жени, които отиваха на работа“. Папата не забравя онзи трагичен срив и уверява в своите молитви:

„Искам да ви кажа, че не съм ви забравил, че се молих и се моля за жертвите, за техните близки, за ранените, за разселените, за всички вас, за Генуа. Пред подобни събития, болката от загубата е мъчителна и не е лесно да се успокои, както и разбираемото чувство на непримирение пред една катастрофа, която можеше да бъде избегната“.

Преди всичко трябва да се молим

Франциск пише, че „няма готови отговори, защото пред определени ситуации, човешките думи понякога изглеждат неподходящи“.

„Нямам отговори, защото след тези трагедии можем само да плачем, да запазим тишина, да се запитаме за крехкостта на онова, което строим, и преди всичко ни остава само да се молим“.

Не трябва да заличаваме паметта

Папата отправя силен призив, извиращ от сърцето му на „баща и брат“, към генуанците: „Не позволявайте превратностите на живота да разкъсат връзките, които изграждат вашата общност, които заличават паметта за, което направи така важна и значителна нейната история. Винаги когато си мисля за Генуа, си мисля за пристанището. Мисля за мястото, от където тръгна моя баща. Мисля за ежедневните усилия, за упоритата воля и надеждите на генуанците“.

Бог не ни оставя сами

Папата призовава също гражданите на Генуа на насочат погледа си към Исус, който „премина преди нас през страданията и смъртта. Той бе презрян, унижен, бичуван, разпнат на кръста и варварски убит. Отговорът на Бог за нашата болка бе една близост, едно присъствие, което ни придружава и не ни оставя сами. Бъдете уверени – прибавя папата – че Бог, нашия Отец, отговори на нашия вик и на нашите въпроси не с думи, а с едно присъствие, което ни придружава: това на Своя Син. Нека погледнем към Него, нека поверим на Него нашите въпроси, нашата болка и гняв“.

„Ние – продължава папата – сме мъже и жени пълни с недостатъци и слабости, но имаме един Милосърден Отец, към когото да се обърнем, един Разпнат и Възкръснал Син, който върви с нас, Светия Дух, който ни помага и придружава. Имаме една Майка в Небесата, която продължава да разпростира своята мантия върху нас, без никога да ни изоставя“.

Да не губим надеждата

В писмото папа Франциск подчертава също, че генуанци са „способни на големи жестове на солидарност, не се предават и умеят да бъдат близо до най-нуждаещите се“.

„Искам да ви кажа също, че не сте сами, защото християнската общност, Църквата в Генуа, е с вас и споделя вашите страдания и вашите трудности. Колкото повече осъзнаваме нашата слабост, несигурността на нашето човешко състояние, толкова повече преоткриваме красотата на човешките взаимоотношения, на връзките, които ни обединяват, като семейства, общност, гражданско общество“

„След тази голяма трагедия, която нарани вашите семейства и вашия град – завършва папа Франциск – успяхте да реагирате, да се изправите отново на крака, да гледате напред. Не губете надеждата, не позволявайте да ви я отнемат. Продължавайте да бъдете близо до онези, които бяха най-много засегнати“.