Търси

Vatican News
Папа Йоан Павел I Папа Йоан Павел I 

За първи път отваря врати родния дом на папа Йоан Павел І

На 2 август в Канале д’Агордо, за първи път ще бъде възможно да се посети родния дом на папа Йоан Павел І. За тази безпрецедентна инициатива говори Лорис Серафини, директор на музея „Албино Лучани“.

Еудженио Сера – Светла Чалъкова – Ватикана

Месец август за италианското градче Канале д’Агордо ще бъде богат на инициативи в спомен за Йоан Павел І. Сред различните срещи, две ще се проведат в следобеда на 2 август: представянето от кард. Бениамино Стела, постулатор на процеса за беатификацията на папа Лучани, на книгата „Албино Лучани – Йоан Павел І. Биография по документи“, написана от Стефания Фаласка, заместник постулатор на процеса за беатификацията, Давиде Фиоко, сътрудник по каузата и Мауро Велати, историк. Книгата е първата пълна съдържателна биография, направена с историко-критичен метод, базирана на проучване на архивни източници, библиографско изследване и свидетелски показания на 188 души, сред които се открояват почетния папа Бенедикт XVI, д-р Ренато Будзонети, който е констатирал смъртта на папа Лучани, и сестра Маргерита Марин, монахинята, грижеща се за папския апартамент по времето на Йоан Павел І.

В 17 ч. е втория важен момент от деня, а именно визита с екскурзовод в родния дом на папа Лучани. И накрая от 18 ч, в архиерейската църква на Канале д’Агордо, ще се проведе кръгла маса, ръководена от Лорис Серафини, директор на Фондация „Папа Лучани“, по повод публикацията на книгата „Йоан Павел І. Незабравимият“ на Антонио Прециози.

Родният дом на папа Лучани, „усмихнатият папа“.

В родния дом на папа Лучани, който почина 33 дни след като бе избран за свети Петров наследник през 1978, „има една стая, където се е родил и е бил кръстен“, пояснява пред Vatican News, директора на музея „Албино Лучани – кухня, изба, където през зимата баща му е обработвал дърво, и един стар обор. От всичко това се откроява едно селско семейство, което е живеело семпло и в бедност. Кухнята – продължава Серафини – напомня мястото, където не само е израснал той и преди всичко е прекарвал с майка си, но също и мястото, където се е завръщал,  за да посети своя брат. Той се завръща в родния си дом малко преди да замине за Рим. Албино Лучани винаги е поддържал силна връзка със своето семейство. Отказва се от своята част от наследството в полза на своя брат, за да му помогне. В къщата е имал малка стаичка, където е можел да дойде и да пренощува, всеки път когато е искал.

Родният дом отворен за публиката след повече от 40 години

„Братът Едуардо – пояснява още Серафини – живя в родния дом до 2008, годината на неговата смърт. Запазвайки линията, следвана от семейството, пожела да живее в семплота в този дом. Ето защо, къщата не бе отворена за посетители. Деветте племенника, от 2008 до сега, пожелаха да изчакат подходящия момент и държат къщата на разположение, за да може да бъде закупена от някоя църковна организация. Диоцезът на Виторио Венето, благодарение на помощта на един дарител, направи предложение и закупи родният дом на папа Лучани. Този факт – продължава Серафини – забави нейното отваряне за публиката за дълги години. Днес нещата се промениха и очакваме беатификацията, която се надяваме да е скоро. Ето защо, бе редно да направим достъпен този важен спомен от живота на папа Лучани“.

Папа Лучани, папата на милосърдието

Краткият понификат на папа Лучани бе белязан от милосърдието. „За милосърдието – разказва Лорис Серафини – не трябва да се разбира фалшивото чувство на милост към другите, а нещо живяно на лично ниво, с живот посветен на молитвата и всеотдайността. Милосърдието на папа Лучани бе да се приеме всеки, който хлопа на твоята врата, да се разбере проблема на хората и да се предава любовта на Бог. Той често казваше: грехът трябва да бъде преборван, но грешникът трябва винаги да се приема. Тази нагласа е основата на новата Църква, която се изгражда днес и, която папа Франциск приканва да следваме“.

Папа Лучани и папа Франческо: два обикновени начина за предаване на вярата

„Когато папа Франциск излезе на централната ложа на базиликата „Свети Петър“ – продължава Серафини – настръхнах. Струваше ми се, че папа Лучиани се бе появил отново по някакъв начин. Семплотата, желанието за съпричастност с Божия народ и отричането от знаците на властта, това желание за упражнява властта, като служение. Властта е необходима, но властта е възвишено служение. Колкото по на високо се изкачваш, толкова по-големи са отговорностите към онзи, който стои по-ниско. Така – продължава Серафини – разбираше властта папа Лучани и вярвам, че така я живее папа Франциск. Но също и диалога с днешния свят, характерно също за Албино Лучани, който искаше да работи като журналист, и който написа една прекрасна книга, публикувана през януари 1976, с четиридесет писма, посветени на велики исторически личности, за да говори по актуални теми и да влезне в контакт с обществото“.

Силната набожност към папа Лучани

„Една поговорка казва: „Никой пророк не е приет в родината си“. Това по принцип се случва с всички“, завършва Серафини. „По-възрастните хора, които видяха израстването на папа Лучани, хранеха голяма почит и голямо уважение към него. Днес, след много години, най-голямата набожност към него се среща в онези, идващи от други държави, които посещават неговото родно място, преди всичко в многобройни младежи от различни страни от южното полукълбо: Южна Америка и Африка, страни, които са много близки до визията, която имаше папа Лучани. Малцина се тези от северното полукълбо, от Северна Европа.   

01 Август 2019, 09:00