Папата: суверенизма води до война, нужен е диалог между народите

Мишел Равиар – Светла Чалъкова/Маня Кавалджиева – Ватикана

Европа трябва да бъде спасена, защото е наследство, което „не може и не трябва да се разпадне“. Диалогът и вслушването „изхождайки от личната идентичност и от човешките и християнски ценности, са антидотът срещу суверенизмите и популизмите и двигателят за един възродителен процес, който трябва постоянно да върви напред. Започва от настоящата ситуация в Европейския съюз интервюто дадено от папа Франциск на Доменико Агасо, ватиканист от италианския ежедневник La Stampa и координатор на Vatican Insider, в което говори по теми като имиграцията, климатичните промени и предстоящия Синод за Амазония.

Мечтата на бащите-основатели на Европа

Пожеланието е Европа отново да бъде тази, за която „мечтаеха бащите-основатели“. Конкретно виждане на осъществяването не само на географското, но и на историческото и културно единство, което характеризира Стария континент. Папа Бергольо пояснява, че въпреки наличието на „административни проблеми и вътрешни несъгласия“, избирането на Урсула фон дер Лайен, първата жена – председател на  Европейската комисия, може да бъде подходящо за възвръщането на силата на бащите-основатели“, тъй като „жените имат способността да приобщават и обединяват“.

Европа трябва да изходи от своите човешки и християнски ценности

Основното предизвикателство за възраждането на Европа идва от диалога. „В Европейския Съюз трябва да се говори, да се събеседва, да се опознава“, посочва папата, пояснявайки как „психическия механизъм“ зад всяко разсъждение трябва да бъде „на първо място Европа, а след това всеки един от нас“. Затова – подчертава – „е необходимо вслушване, докато много често се наблюдават само компромисни монолози. Началната и стартова точка са човешките ценности, заедно с християнските ценности: Европа има човешки и християнски корени и историята ни го разказва. И когато казвам това – изтъква папата – не разделям католици, православни и протестанти. Православните имат една безценна роля за Европа. Всички притежаваме едни и същи основополагащи ценности“.

Идентичността не се договаря, но тя трябва да се отвори за диалог

Папа Франциск пояснява, че „всеки един от нас“ несъмнено е важен, но е второстепенен. Всеки диалог трябва да „тръгва от собствената идентичност“. И Бергольо дава пример, като казва: „аз не мога да разпространявам икуменизма, ако не тръгна от факта, че съм католик, докато другият, който с мен разпространява икуменизма, трябва да го прави като протестант, като православен… Собствената идентичност не се договаря, тя се допълва. Идентичността е богатство – културно, национално, историческо, творческо – и всяка държава има своята идентичност, но тя се допълва с диалога. Това е от ключово значение: от собствената идентичност да се отворим за диалог, за да получим от идентичността на другите нещо повече“.

Безпокойството на папата от суверенизма и популизма

В този смисъл папа Франциск изразява безпокойството си от суверенизма. „Това е една нагласа на изолация. Обезпокоен съм, защото се чуват речи, които наподобяват на тези на Хитлер през 1943. „Първо ние… ние.. ние“. Това са мисли, които са страшни. Суверенизма е затвореност. Една страна трябва да бъде суверенна, но не затворена. Суверенитета трябва да бъде защитаван, но трябва да се защитават и насърчават също връзките с другите държави, с Европейската общност. Суверенизма е едно преувеличаване, което накрая свършва винаги зле: води до войни. Популизма от своя страна е начин да се наложи една нагласа, която води до суверенизма и не трябва да бъде бъркан с „популяризма“, който е култура на народа и възможност на този народ да се изрази.

Мигрантите – преди всичко правото на живот

Приемане, придружаване, насърчаване и интегриране са критериите, които трябва да се следват, когато става дума за имиграция и гостоприемство. Папата потвърждава, че първото място се заема от правото на живот, „най-важното от всички други“. След това винаги трябва да си припомняме условията на война и глад, от които бягат хората. По същия начин „правителствата трябва да мислят и действат благоразумно“, тъй като „управляващите трябва да имат предвид колко мигранти могат да бъдат приети“. Може да има и творчески решения, като се помисли например колко държави имат нужда от работна ръка в селскостопанския сектор. „Веднъж ми разказаха“, отбелязва Бергольо, „че в една европейска страна има полупразни градчета поради демографския спад: там биха могли да бъдат изпратени някои мигрантски общности, които, между другото, ще могат да съживят икономиката в района“.

Помощ за бедните страни за спиране на мигрантските потоци

Франциск прибавя и една друга мисъл: „Относно войната, трябва да полагаме усилия и да се борим за мира. Гладът засяга преди всичко Африка. Африканският континент е жертва на едно жестоко проклятие: в общата представа изглежда, че този континент е експлоатиран. Докато една част от решението е да се инвестира там, за да се помогне да се разрешат техните проблеми и да се спрат по този начин мигрантските потоци“.

Амазония, „Синод по спешност“

През предстоящия месец октомври във Ватикана ще се проведе Синода за Амазония – плод на папското насърчение „Laudato sì“, за което Франциск изтъква, че не става дума за „зелена“ енциклика, а за социална енциклика, базирана на опазването на Творението. В същото време този Синод се свиква по спешност, наистина, Папата е силно разтревожен от факта, че на 29 юли хората вече бяха изразходили  всички възобновяеми ресурси за текущата година. Това явление, заедно с топенето на ледовете, с опасността от покачването на нивото на океаните, с увеличаването на пластмасовите отпадъци в морето, с обезлесяването и други критични ситуации, свежда планетата до „световна критична ситуация“

Съвместна работа, водена от Светия Дух

Въпреки това – предупреждава папа Франциск – „Синодът не е събрание на учени или политици. Не е парламент. Той е съвсем друго нещо. Ражда се от Църквата и ще има евангелизаторска мисия и измерение. Ще бъде една съвместна работа, водена от Светия Дух. Важните теми на Синода са тези, които се отнасят до „евангелизаторската дейност и различните начини на евангелизация – пояснява Франциск – докато въпроса за т.нар. viri probati, т.е. ръкополагането на женени възрастни мъже и с изпитана вяра, там където липсват свещеници, няма да бъде една от основните теми на Синода, а е „просто член от Работния документ, Instrumentum laboris, за синодалната асамблея“.  

Амазония е от решително значение за бъдещето на планетата

Папата пояснява избора за провеждане на Синод за Амазония – регион, който обхваща девет държави – като го нарече „място от ключово значение, което решително допринася за оцеляването на планетата“. Голяма част от кислорода, който дишаме, казва още Бергольо, идва от там, затова обезлесяването означава убиване на човечеството“.

Политиката да страни от съучастничеството и корупцията

„Заплахата за живота на населенията и на територията – подчертава още папата – произлиза от икономически и политически интереси на доминиращите сектори в обществото“. Ето защо, политиката трябва да „премахне своето съучастие и корупции. Трябва да поеме конкретните отговорности, например по темата за откритите рудници, които замърсяват водите и причиняват многобройни болести“.

Доверие в младите хора

Накрая, папа Бергольо посочва, че надеждата за ново поведение, насочено към грижа за Творението, идва от младежките движения, като това на Грета Тунберг. Бергольо казва, че е останал силно впечатлен от лозунга на движението „Бъдещето сме ние!“. Което означава вниманието да се насочва към малките ежедневни неща, които „влияят“ върху възпитанието, „защото става дума за конкретни действия“.