Папа Франциск: животът е път към вечността

Светла Чалъкова – Ватикана

„Трябва да живеем и да действаме на тази земя, носейки в сърцето си копнежа за небесата“. Това каза папа Франциск в краткото си размишление преди неделната молитва „Ангел Господен“, който пред многобройните поклонници, събрани на площад „Свети Петър“, коментира неделното евангелие, заимствано от евангелието според Лука (12,32-48). В него Исус приканва народа „да бди постоянно, за да долови преминаването на Бог в своя живот“. Папата подчерта, че евангелският откъс ни подсказва два начина, по които можем да бдим. „Преди всичко – каза той – с винаги препасан кръст: един образ, който припомня поведението на поклонника, готов да тръгне на път. Става въпрос, да не пускаме корени в уютни и спокойни домове, да се поверим с простота и доверие на волята Божия, която ни води към следващата цел. Онзи, който се доверява на Бог, знае че живота на вярата не е неща статично, а е динамично: той е едно постоянно пътуване, водещо ни към винаги нови етапи, които самия Бог ни посочва ден след ден“.

Второто поведение е да „бъдем винаги със запалени светилници“. „Призовани сме – каза папата – да живеем една истинска и зряла вяра, способна да озарява многобройните житейски нощи. Светилникът на вярата иска да бъде постоянно подхранван, чрез срещата „сърце в сърце“ с Исус в молитвата и слушането на неговото Слово. Този светилник ни е поверен за благото на всички“. Оттук и призива на папата към всички вярващи да носят винаги със себе си Евангелието, за да могат всеки ден да четат по един малък откъс от него.

„Животът – прибави папата – е път към вечността; междувременно сме призовани да направим плодоносни нашите таланти, без да забравяме, че „нямаме постоянен град, а търсим бъдещия (Евр. 13, 14). В тази перспектива, всеки момент е безценен, затова трябва да живеем и действаме на тази земя, носейки в сърцето си копнежа за небесата“.

„Ние не можем наистина да разберем в какво се състои тази върховна радост, въпреки това, Исус ни помага да я разберем донякъде, чрез притчата за господаря, който намирайки будни слугите си при своето завръщане, препасва дрехите си и ги „тури да седнат на масата“, като им служеше“ (ст. 37). Вечната радост в рая се проявява по този начин: ситуацията се преобръща, и няма да има повече слуги, т.е. ние, които да служат на Бог, а Бог сам ще ни служи“.