Папата се моли за прилагане на справедливо правосъдие

За да могат прилагащите правосъдие да работят с почтеност и несправедливостта, която преобладава в света, да няма последната дума. Така е формулирано мисионерското молитвено намерение на папа Франциск за месец юли. В него Светият Отец призовава тези, чиято роля е да раздават правосъдие да помнят, че наказанието трябва винаги да предлага и надежда, като цели превъзпитание и евентуално възстановяване в обществото, защото нито едно престъпление, дори най-тежкото не отнема човешкото достойнство, гарантирано от Бог.

Призовавам съдиите да изпълняват своето призвание и своята основна мисия за установяване на това правосъдие, без което не може да има ред, или устойчиво и цялостно развитие и социален мир. Безспорно един от най-големите социални проблеми в света днес е корупцията на всички нива, която отслабва всяко правителство и парципативна демокрация и спъва правосъдието. Като съдии, вашата роля е да раздавате правосъдие. Призовавам ви да бъдете особено загрижени за правосъдието в областите на трафика на хора, контрабандата и организираната престъпност и пред лицето на тези злини, да не попадате в мрежата на корупцията.

Както добре знаете, когато говорим за "прилагане на правосъдието", това не означава търсене на наказанието като самоцел. Наказанието трябва по-скоро да бъде насочено към превъзпитание на нарушителите, като им се предлага надежда за евентуалното им възстановяване в обществото. С други думи, наказанието задължително трябва да включва надежда. Тесногръдата форма на наказание, която изключва надеждата, е мъчение, а не наказание. Въз основа на това бих искал да потвърдя отново позицията на Църквата срещу смъртното наказание. Вярно е, че средновековното и пост-средновековното богословие считат смъртното наказание за надежда: „Предаваме ги на Бога“. Но времената и ситуациите са се променили; нека позволим на Бог да избере момента ...

Що се отнася до възстановяването в обществото, бих добавил, че "дори убиецът не губи личното си достойнство, защото сам Бог е негов гарант" (Йоан Павел II, Evangelium Vitae, 9). Това тънко взаимодействие между справедливост и милосърдие, целящо възстановяване, се отнася до тези, отговорни за престъпления срещу човечеството, както и за всяко човешко същество. По този начин то се прилага a fortiori и по определен начин към онези жертви, които, както самото понятие показва, са по-пасивни, отколкото активни в упражняването на своята свобода, попадайки в ръцете на днешните нови господари на роби. Твърде често тези жертви се предавани дори в най-личния и свещен аспект на тяхната личност, а именно в любовта, която се стремят да дават и получават. Семейството им го дължи, техните ухажори или съпрузи обещават, но след това ги продават на пазара за принудителен труд и проституция или търговия с органи. [...]

Вие сте призовани да давате надежда и да прилагате правосъдие. Всеки, от вдовицата, която настоятелно изисква справедливост (Лк 18: 1-8) до днешните жертви, копнее за справедливост, вярвайки, че несправедливостта, която присъства в нашия свят, не е окончателна и че няма да има последната дума.

Папа Франциск, Обръщение по случай Срещата на най-виско равнище на съдиите относно човешкия трафик и организираната престъпност".

(bp/vatn)