Папата: всеки е призван да облекчи страданията на отхвърлените
„Исус разкрива пред своите ученици необходимостта от преференциален вариант за последните, които трябва да заемат първо място при упражняването на милосърдието – каза папата. Днес има толкова много бедност; както пише св. Йоан Павел II, "бедните", в многобройните измерения на бедността, са потиснатите, маргинализираните, възрастните, болните, малките, тези, които са третирани като "последни в обществото".
„В контекста на тази шеста годишнина от посещението ми в Лампедуза – продължи папа Бергольо - отправям мисълта си към „последните“, които всеки ден издигат гласа си към Господа, с молба да ги освободи от злините, които ги връхлитат. Те са последните, които са измамени и изоставени да умрат в пустинята; последните са измъчвани, малтретирани и изнасилвани в лагерите за задържане; те са последните, които предизвикват вълните на безмилостното море; те са последните, останали в миграционните лагери твърде дълго, за да се наричат временни. Те са само част от последните за които Исус иска от нас да ги обичаме и им подадем ръка“.
„За съжаление – допълни папата - екзистенциалните периферии на нашите градове са гъсто населени с хора, които са отвърлени, маргинализирани, потиснати, дискриминирани, малтретирани, експлоатирани, изоставени, бедни и страдащи. В духа на Блаженствата, ние сме призвани да утешаваме техните страдания и да им предлагаме милосърдие; да утолим глада и жаждата им за справедливост; да ги накараме да почувстват грижовното бащинство на Бога; да им покажем пътя към Небесното царство. Те са хора, а не само социални или миграционни проблеми! "Не става въпрос само за мигранти", а преди всичко за човешки същества, които днес са символ на всички отхвърлени от глобализираното общество".
В заключение, папа Франциск се позова на образа на стълбата на Яков от първото литургично четиво (Бит. 28.10-22) „В Исус Христос, връзката между земята и Небето е осигурена и достъпна за всички, но за да се изкачим по нейните стъпала се изисква посвещение, усилие и благодат. Най-слабите и най-уязвимите трябва да бъдат подпомогнати”.
„Мисля си, че и ние можем да бъдем онези ангели, които се качват и слизат, като помагаме на малките, хромите, болните, изключените: последните, които в противен случай биха останали назад и ще видят само страданията на земята, без да видят светлината на Небето. Това е голяма отговорност, от която никой не може да бъде освободен, ако искаме да изпълним мисията на спасението и освобождението, към която самият Господ ни е призовал да си сътрудничим”.
(dg/vatn)