Близостта на папа Франциск към майката на Венсан Ламбер

Серджо Чентофанти – Светла Чалъкова – Ватикана

На 11 юли, преди смъртта на Венсан Ламбер, папа Франциск лично се е свързал по телефона с неговата майка, Вивиен, за да изрази своята близост към нея в този болезнен момент. Вестта бе потвърдена от временния директор на Ватиканския пресцентър, Алесандро Джизоти, запитан от Vatican News.

Папа Франциск отдаде голямо внимание на драматичната история на Венсан, френски фелдшер на 42 години, във вегитативно състояние или минимално създание от 2008 г. след тежка катастрофа. На 2 юли здравния персонал на болницата в Реймс, където бе хоспитализиран, прекъсна неговото хранене и хидратиране със съображението, че продължаването на неговото лечение е неразумна упоритост. Въпреки това Венсан не бе „терминално болен“, неговото сърце туптеше спонтанно и дишаше самостоятелно.

Не е цивилизация, ако се премахват хората, смятани за недостойно да живеят

Венсан бе оставен да умре от глад и жажда. Часове след неговата смърт папа Франциск, чрез своя акаунт в Tweeter отправи своята молитва и апел:

„Боже Отче, приеми в твоята прегръдка Венсан Ламбер. Нека не изграждаме цивилизация, която премахва хората чийто живот смятаме, че не е вече достоен да бъде живян: всеки живот има стойност, винаги!.

В туит съобщение ден по-рано, на 10 юли, папа Франциск не цитира пряко Ламбер, но се позовава красноречиво на него, имайки предвид многобройните случаи, подобни на неговия:

„Нека се молим за болните, които са изоставени да умрат. Едно общество е хуманно, ако защитава живота, всеки живот, от началото до естествения му край, без да избира кой е достоен или не да живее. Лекарите служат на живота, а не да го премахват”.

Единственият господар на живота е Бог

Папа Франциск цитира още два пъти публично Венсан, което е рядко срещано в папските апели: на 15 и 18 април 2018, свързвайки неговото име с това на малкия Алфи. Тогава, той призова да се молим, „за да може всеки болен да бъде винаги зачитан в своето достойнство и обгрижван по начин, подходящ за неговото състояние, със съгласувания принос на близките му, лекарите и останалите здравни работници, с голяма почит към живота“. Папа Франциск подчерта настойчиво, че „единствения господар на живота, от началото до естествения му край, е Бог“ и, че „наше задължение е да правим всичко възможно за опазването на живота“.

Да обичаш живота е да се грижиш за другия

Франциск, също както своите предшественици, защитава живота – всеки живот – в едно общество, което все повече рискува да „отхвърля хората“: децата, възрастните, болните, бедните. Паметно ще остане словото му, отправено към участниците в срещата, организирана от Асоциацията „Наука и Живот“, на 30 май 2015.

„Степента на напредък на една цивилизация се измерва именно чрез способността да опазва живота, особено в най-крехките фази, а не чрез разпространението на технологичните средства. Когато говорим за човека, нека никога не забравяме всички атаки срещу сакралността на човешкия живот. Атака срещу живота е бича на аборта. Атака срещу живота е да оставим да умрат нашите братя и сестри в шлеповете в Сицилианския канал. Атака срещу живота е смъртта на работното място, защото не се спазват минималните условия за сигурността. Атака срещу живота е смъртта от недохранване. Атака срещу живота е тероризма, войната, насилието; но също евтаназията. Да обичаш живота, означава винаги да се грижиш за другия, да желаеш неговото добро, да подхранваш и зачиташ неговото трансцедентно достойнство“.