Търси

Vatican News
Папа Павел VI гледа по телевизията първото пилотирано лунно кацане на 21 юли 1969 във ватиканската обсерватория в Кастел Гандолфо. Папа Павел VI гледа по телевизията първото пилотирано лунно кацане на 21 юли 1969 във ватиканската обсерватория в Кастел Гандолфо.  (©CATHOLICPRESSPHOTO)

Папа Павел VI за мисията на човека до Луната

На 21 юли 1969 г. американският астронавт Нийл Армстронг става първият човек стъпил на Луната. В богородичната молитва Ангел Господен на 13 и 20 юли, папа Павел VI говори за предстоящото начинание, изтъквайки постигането на една историческа човешка мечта, но без да забравя трагедиите, които продължават да разстройват земята.

Серджо Чентофанти- Димитър Ганчев- Ватикана

Павел VI посвещава богородичната молитва Ангел Господен на мисията на американските астронавти на Луната. Тя е била първата мисия с пилотиран космически кораб, чийто екипаж достигнал и извършил успешно кацане на Луната. На 16 юли космическият кораб Аполо 11 е изстрелян от космическия център Кенеди и след почти петдневно пътуване се прилунява. Нийл Армстронг става първият човек, стъпил на Луната, произнасяйки прочутата фраза: “That’s a small step for a man, a giant leap for mankind”,"Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството..." 

Човекът, създанието на Бог, разкрива божественото в своята съдба

Осем дни по-рано Павел VI говори в молитвата Ангел Господен за "този уникален и прекрасен факт":

„Науката и технологиите се проявяват по такъв несравним начин, толкова сложен, толкова смел, достигайки върха на постиженията и дори предсказвайки други, за  които дори въображението вече не може да мечтае. Но най-изненадващо е,  че не става въпрос за мечти. Фантастиката става реалност. Ако към това се прибавят организацията на мисълта, дейностите, инструментите, икономическите средства, с всички изследвания, експерименти, опити, които такава дейност изисква, възхищението се превръща в размисъл. Размисъл за човека, света, човечеството от което произлизат новостите с такова познание и такава сила.  Особено за човека: кое е това същество способно на толкова много? толкова малък, толкова крехък, толкова сходен с животното, който не се променя и не надхвърля границите на естествените си инстинкти и същевременно толкова по-висш, господар на нещата, победил времето и пространството? Кои сме ние? Идват на  ум думите на Свещеното Писание: „Кога гледам Твоите небеса – дело на Твоите пръсти, месечината и звездите, които си поставил, казвам си: що е човек, та го помниш, и син човечески, та го спохождаш? Понизил си го с малко нещо спроти Ангелите: със слава и чест си го увенчал;  поставил си го владетел над делата на Твоите ръце; всичко си покорил под нозете му” (Пс. 8, 4-8). Човекът, това Божие създание, дори повече от тайнствената луна, в центъра на това начинание, се разкрива пред нас. Разкрива се като гигант. Проявява своята божественост, но не сама по себе си, а в своя произход и съдба. Чест на човека, чест на достойнството му, на духа му, на живота му. На него, тоест на човечеството. На този ден се молим за идеаторите и героите на великолепното начинание“.

Факт, която трябва да накара хората да се замислят кой е човека?

Папа Монтини отново говори за космическата мисия преди молитвата Ангел Господен на следващата неделя, 20 юли 1969 г., в деня преди кацането на Аполо 11, като призовава за размисъл над това необикновено събитие: “да медитираме за космоса, който мълчаливо ни разкрива своето загадъчно лице, в безграничната картина на безбройните векове и неизмерими пространства":

„Какво е вселената, откъде, как, защо? Ще бъде добре, ако медитираме върху човека, неговия величествен талант, неустрашимостта и фантастичния му напредък. Подвластен на космоса като незабележима точка, с мисълта си човекът доминира над него. И кой е този човек? Кои сме ние, способни на толкова много? Нека се замислим за напредъка. Днес научното и оперативното развитие на човечеството достига до цел, която изглежда недостижима: докъде още могат да достигнат мисълта и действието на човека? Възхищението, ентусиазмът, страстта към инструментите, плодовете на човешката мисъл и ръка ни очароват, може би дори до полуда. И тук е опасността: да се пазим от възможното идолопоклонничество на инструмента. Наистина, инструментът умножава човешката ефективност отвъд всички граници; но дали тази ефективност винаги е в негова полза? Прави ли го по-добър, повече човек? Или инструментът може да затвори човека, който го произвежда, и да го направи слуга на жизнена система, която инструментът, с неговото производство и употреба, налага на своя създател? Всичко все още зависи от сърцето на човека. Абсолютно е необходимо човешкото сърце да стане толкова по-свободно, толкова по-добро и толкова по-религиозно, колкото по-голямо и по-опасно е могъществото на машините, на оръжията, на инструментите, които човек поставя на свое разположение“.

Истинският прогрес на човечеството са братството и мира

"В опиянението на този съдбовен ден, истински триумф на средствата, дело на човека, за господството над космоса", Павел VI  все пак ни призовава да не забравяме трагедиите, които все още разтърсват човечеството и посочва пътищата към истинския напредък:

„Знаем, че все още бушуват войни по земята: във Виетнам, Африка и Близкия изток. Към тях се прибавя още една война с хиляди човешки жертви: между Салвадор и Хондурас. Точно през тези дни! Освен това, гладът все още измъчва цели народи. Къде е истинското човечество? Къде са братството и мирът? Да се молим прогреса, който днес празнуваме като възвишена победа, да се насочи към истинското добро, в живота и морала на човечеството. Нека се молим за това!“.

16 Юли 2019, 13:46