Франциск: проституцията, болест на човечеството

„Когато в един от Петъците на милосърдието по време на Извънредната света година влязох в един приемен дом на Общността папа Йоан XXIII, не предполагах, че ще срещна толкова унижени, съсипани и изстрадали жени. В действителност това бяха разпънати жени – така започва предговора на папа Франциск. В стаята, където срещнах момичетата, освободени от трафика на насилствената проституция, усетих цялата болка, несправедливостта и ефекта на потисничеството. Една възможност да преживея раните на Христос

След като изслушах вълнуващите и много човешки истории на тези бедни жени, някои от тях с бебе в ръцете си, почувствах силно желание, почти необходимостта да им поискам прошка за истинските мъчения, които са претърпели заради клиенти, много от които се наричат ​​християни. Един допълнителен тласък за молитва за приемането на жертви на трафик на насилствената проституция и насилието.

Човекът никога не трябва да бъде продаван. Ето защо аз съм щастлив, че мога да представя ценната и смела работа за реабилитацията, която Дон Алдо Буонаюто извършва в продължение на много години, следвайки харизмата на дон Оресте Бенци. Това също така предполага излагане на опасностите и репресиите на престъпността,  превърнали тези момичета в неизчерпаем източник на незаконни и срамни доходи.

Бих искал тази книга да намери по-широка аудитория, така че, запознавайки се с историите на шокиращия брой на трафика на хора, може да се разбере, че ако не се  спре толкова голямото търсене  от страна на клиенти, няма да бъде възможно ефективно да се противодейства на експлоатацията и унижението на живота на невинни хора.

Корупцията е болест, която не изчезва сама, нужно е осъзнаване на индивидуално и колективно ниво, също и като Църква, за да помогнем на нашите нещастни сестри и предотвратим несправедливостта на света да се стовари върху най-крехките и беззащитни същества. Всяка форма на проституция е поробване, престъпно деяние, лош порок, който обърква любовта с изблика на инстинкти, измъчвайки безпомощна жена.

Това е рана на колективната съвест, отклонение от приетото мислене.  Мисълта, че една жена трябва да бъде експлоатирана като стока, която да се използва, а след това да се изхвърли, е патологична. Това е болест на човечеството, погрешен начин на мислене за обществото. Освобождаването на тези бедни роби е жест на милосърдие и дълг за всички хора с добра воля. Пред техния болезнен вик,  индивиди и институции не могат за останат безразлични. Никой не трябва да се обръща на другата страна или да измие ръцете си с невинна кръв, която се излива по улиците на света".

Франциск