Cerca

Vatican News
кардинал Нюман кардинал Нюман 

Кард. Нюман и други 4 блажени ще бъдат канонизирани на 13 октомври

Папа Франциск оповести, че ще бъдат канонизирани във Ватикана, по време на Синода за Амазония, блажените Джон Хенри Нюман, английски кардинал, сестра Джузепина Ванини, италианка, сестра Мария Тереза Чирамел Манкидян, индийка, сестра Дулсе Лопес Понтес, бразилка и швейцарската сестра мирянка Маргарита Баис.

Маня Кавалджиева – Ватикана

На 1 юли папа Франциск свика редовна публична консистория в Рим, за канонизацията на петима блажени, сред които английският кардинал Джон Хенри Нюман и сестра Мария Тереза Чирамел Манкидян.

На 12 февруари Светият Отец разреши обнародването на декретите за канонизацията на кардинал Нюман и на индийската монахиня, с което се допусна тяхното обявяване за светци. Кард. Нюман скоро ще стане първият нов светец на Великобритания, след канонизацията на Жан Ожилви, извършена по времето на папа Павел VI през 1976 г. Предишната група английски светци, 40 мъченици на Реформацията, бе канонизирана през 1970 г.

От англиканство към католицизъм

Писател и поет, проповедник и богослов, Джон Хенри Нюман е сред най-известните англикани, приели католицизма в един бурен за отношенията между Англиканската и Католическата църква период. Роден през 1801 г., той приема християнството в неговата калвинистка версия. Завършва Тринити Колидж в Оксфорд, а през 1822г. постъпва на работа в колежа „Ориел”, по това време един от водещите в Оксфорд. Две години по-късно встъпва в клира на Англиканската църква, а през 1825 г. става свещеник в Оксфорд. През 1828 г. е назначен за викарий на църквата „Сейнт Мери” в Оксфорд, към която по-късно създава нещо подобно на монашеско общежитие, разположено в близкото до Оксфорд градче Литълмор. В края на 20-те години Нюман се налага като един от най-изявените лидери на Оксфордското движение, което се обявява за връщането на Англиканската църква към нейните католически корени. Възгледите и популярността на Нюман стават причина за разгорещени спорове около него, а Оксфордското движение е обвинявано в прокарването на „римски” тенденции в Англия. След дълги колебания Нюман приема католицизма на 9 октомври 1845 г. Примерът му е последван и от други членове на Оксфордското движение, най-известен от които е Хен-ри Едуард Манинг, който през 1865г. е назначен за архиепископ на Уестминстър, а през 1875г.– за кардинал. Въпреки че никога не влизат в открит конфликт, между двамата съществува напрежение, тъй като Нюман е подозиран, че не приема безрезервно всички доктрини на Католическата църква. След своето обръщане през 1846г. Нюман посещава Рим и е ръкоположен за католически свещеник, поема последователно няколко католически енории в Англия, а накрая се установява в Бирмингам, където остава до края на живота си. В този период той про-дължава да участва активно в религиозните спорове и през 1851 г. чете лекции, посветени на Настоящото положение на католиците в Англия (The Present Position of Catholics in England), в които опровергава възгледите на протестантите за католицизма. През 1854 г. заминава за Дъблин, където е избран за ректор на новооснования Католически университет на Ирландия. Като ректор на университета получава възможност да раз-вие идеите си за целите и смисъла на католическото висше образование, публикувани под заглавието Идеята за университета. В отговор на своите критици през 1864 г. Нюман публикува Апология на своя живот (Apologia Pro Vita Sua), където обяснява развитието на своите религиозни възгледи. Апологията е последвана от най-важната богословска творба на Нюман– Граматика на съгласието (Grammar of Assent), публикувана през 1870 г. През февруари 1878 г. Нюман е избран за почетен член на Тринити Колидж на Универси-тета в Оксфорд, а година по-късно новоизбраният папа Лъв ХIII го въздига в сан на кардинал-дякон– издигането му е прецедент, тъй като в модерната епоха не е имало случай кардиналската титла да бъде дарена на обикновен свещеник без длъжност в Римската курия. Кардинал Джон Хенри Нюман умира на 11 август 1890г. в Бирмингам, където е погребан, а през септември 2010 г. папа Бенедикт ХVI го провъзгласи за блажен.

Четирима бъдещи светци

Италианката Джудита Адеалиде Агата, станала след това сестра Джузепина Ванини, основателка на конгрегацията на Сестрите на Свети Камий.

Индийската монахиня Мария-Тереза Чирамен Манкидян, основателка на конгрегацията на Сестри на светите семейства. Тя е известна със своята изключителна харизма, с особена любов към най-бедните сред бедните. Тя бе беатифицирана на 9 април 2000 г. от папа Йоан Павел II.

Бразилската монахиня Дулсе Лопес Понтес от конгрегацията на Сестрите мисионерки от Светото непорочно зачатие на Дева Мария.

Швейцарката Маргарита Баис от ордена на Свети Франциск от Асизи. Тя чудотворно е излекувана от рак на 8 декември 1854 г. – денят, в който е обявена догмата за Непорочното зачатие. Известно време след това, когато е на 39 години, тя получава стигмата и тези рани ще носи до края на живота си.

01 Юли 2019, 14:24