Синод за Амазония: да се вслушаме в гласа на народите

Това е същността на Работния документ (Instrumentum Laboris), публикуван на 17 юни от Генералният секретариат на Синода за Епископите и представен на журналистите, за предстоящия Синод за Амазония, който ще се проведе през октомври във Ватикана. Документът е плод на един процес на вслушване в гласа на жителите на региона, започнал с визитата на папа Франциск в Пуерто Малдонадо (Перу) през януари 2017, продължил с допитването до Божия Народ в целия амазонски регион през цялата година и завършил с ІІ Среща на предсинодалния съвет през май т.г.

Територията на Амазония включва част от Бразилия, Боливия, Перу, Еквадор, Колумбия, Венецуела, Гвиана, Суринам и Френска Гвиана, на площ от 7,8 милиона кв.км., в сърцето на Южна Америка. Амазонската екваториална гора покрива близо 5,3 милиона кв.км., които представляват 40% от общата повърхност на тропическите гори.

Първата част от документа „Гласът на Амазония“ представя действителността на територията и нейното население. И започва от живота и неговата връзка с водата и големите реки, които като вени пресичат флората и фауната на територията, като първоизточник на нейното население и неговата култура, и на духовния израз, като подхранват и природата, живота и напредъка на хиляди туземни общности, селяни, африканските потомци, населенията, които живеят на бреговете на реките и в градовете.

Заплахата към живота е цялостна заплаха

Животът в Амазония е заплашен от разрухата и експлоатацията на околната среда, от систематичното нарушаване на основните човешки права на амазонското население: по-специално от нарушаването на правата на коренните населения, като правото на територия, самоопределяне, териториално разграничение, консултация и предварително съгласие.

Според общностите, участвали в синодалното допитване, заплахата за живота, произтича от икономическите и политическите интереси на доминиращите сектори в днешното общество, по-специално на добивната промишленост. В настоящия момент климатичните промени и увеличаването на човешката намеса (обезлесяване, пожари и промени в земеползването) водят Амазония към безизходица, с висок процент на обезлесяване, принудителни премествания на населенията и замърсяване, заплашвайки нейните екосистеми и упражнявайки натиск над местните култури.

Викът на земята и на бедните

Във втората част Документът разглежда въпроси и дава напътствия по теми, свързани с интегралната екология. Днес красотата на Амазония е наранена и деформирана, територията е място на болка и насилие, както красноречиво се посочва в докладите на поместните църкви, получени от Главния секретариат на Синода. Някои са принудени да напуснат родната земя; други често попадат в мрежата на мафиите, наркотрафика и търговията с хора (особено жени), трудовата експлоатация и детската проституция. Става дума за тъжна и сложна реалност, намираща се извън закона и правото.

Територия на надежда и на „добър живот“

Местните амазонски народи могат да ни научат на много. Ние признаваме, че в продължение на хиляди години те са се грижили за своята земя, вода и гора и са успели да ги запазят до днес, за да може човечеството да се възползва от радостта от безвъзмездните дарове на Божието творение. Новите пътища на евангелизация трябва да бъдат изградени в диалог с тези наследствени мъдрости, в които се проявяват семената на Словото.

Коренни народи по перифериите

Работният документ анализира и положението на коренните народи, които живеят в доброволна изолация. По данни на специализирани църковни институции, на амазонска територия се намират между 110 и 130 различни „свободни народи“, живеещи в перифериите на обществото или рядко влизащи в контакт с него. Те са уязвими на заплахите, които идват от наркотрафика, от големите инфраструктурни проекти и от незаконните дейности, свързани с развитието на добивната промишленост.

Амазонските народи

Амазония сред регионите с най-голяма вътрешна и международна мобилност в Латинска Америка. Според статистиките, градското население на Амазония се е увеличило показателно: по настояще между 70 и 80% от населението, живее в градовете, които приемат постоянно голям брой хора, мигриращи към тях и не са в състояние да предоставят основите услуги, от които се нуждаят мигрантите. Дори Църквата да придружи този миграционен поток, остави във вътрешността на Амазония някои пастирски пропуски, които трябва да бъдат запълнени.

Пророческа Църква за Амазония: предизвикателства и надежди

Последната част от работния документ насърчава синодалните отци на Амазония да обсъдят втората точка от темата, предложена от Папата, а именно новите пътища  на Църквата в региона.

Действителността на поместните църкви се нуждае от „участваща Църква“, която да присъства в социалния, политически, икономическия, културния и екологичния живот на своите жители; „приемаща Църква“, обърната към културните, социални и екологични различия, за да може да служи без дискриминация на хора и групи; „съзидателна Църква“, която да придружава, заедно със своя народ, даването на нови отговори на спешните нужди; и „хармонична Църква“, която да насърчава ценностите на мира, на милосърдието и но общението.

Тайнства и народна набожност

Общностите често срещат трудност да отслужват Евхаристията, заради липсата на свещеници. Църквата живее от Евхаристията и Евхаристията изгражда Църквата, затова, вместо да се оставят общностите без Евхаристия, се предлага преразглеждането на някои критерии за селекция и подготовка на упълномощените свещеници да я отслужват. Общностите искат по-голяма валоризация, придружаване и насърчаване на набожността, с която бедния и обикновен народ, изразява своята вяра чрез образи, символи, традиции, ритуали и други тайнства. Става въпрос за проявата на една мъдрост и на една духовност, която е истински locus theologicus, с голям евангелизаторски потенциал.

Препоръчително е да се преразгледа идеята, че упражняването на юрисдикцията трябва да бъде свързано в области (сакраментална, съдебна, административна) и постоянно към Тайнството на свещенослужението.

Нови служения

Освен многообразието на културите в Амазония, разстоянията създават сериозен проблем за пастирската дейност, който не може да се разреши само с механични и технологични средства. Необходимо е да се насърчават коренните призвания на мъже и жени, в отговор на нуждите за внимание към  пастирската сакраментална дейност; решителният принос е в подтика към истинска евангелизация от гледна точка на коренните народи, въз основа на техните нрави и обичаи. Става дума за туземци, които проповядват пред други туземци с дълбоко познание на своята култура и език, способни да разнасят Евангелското послание смело и ефикасно.

Необходимо е да се премине от „Църква, която посещава“, към „Църква, която остава“, придружава и присъства, чрез учители, произлизащи от самите нейни жители.                                             

Като утвърждава, че целибатът е дар за Църквата, документът предлага в най-далечните зони да се проучи възможността за свещеническо ръкополагане на  възрастни хора, за предпочитане туземци, уважавани и приемани от тяхната общност, макар и да имат вече създадено и стабилно семейство, с цел гарантиране на Тайнствата, придружаващи и подкрепящи християнския живот.

Ролята на жената

В документа се иска да се идентифицира вида официално служение на Църквата, което да се поверява на жените, като се има предвид днешната им централна роля в Църквата на Амазония. Иска се и признаването на жените, като се започне от тяхната харизма и талант. Те желаят да си възвърнат пространството, дадено от Исус на жените, „където всички да можем да се намерим отново“. Предлага се и да им бъде гарантирано тяхното лидерство, както и все по-голямо и значително място във възпитателната и образователна област: теология, катехизис, литургия и уроци по вероучение и политика.

Богопосветен живот

Насърчава се и богопосветеният живот. Препоръчва се подготовката за религиозния живот да включва процеси на обучение, съсредоточени върху взаимодействието между културите, инкултурацията и диалога между различните духовности.

Икуменизъм

Документът откроява и друго важно явление, което да се има предвид, тоест бързото увеличаване на евангелските петдесятни църкви, особено по перифериите. „Те ни показват друг вид църква, където хората се чувстват участници и където вярващите могат свободно да се изразяват, без цензура, догматизъм или ритуали“.

Църква и власт: кръстен път и мъченичество

Реално погледнато наличието на Църква в Амазония означава да се разгледа предвидимо проблемът с властта, тъй като в този регион хората нямат възможност да защитават правата си пред големите икономически предприятия и политическите институции. Днес, да се постави под въпрос властта, с цел защита на територията и правата на човека, означава да се изложи на риск собствения живот, отваряйки пътя на кръста и мъченичеството. Броят на мъчениците в Амазония е тревожен (например само в Бразилия, в периода от 2003 до 2017 г. са били убити 1.119 туземци затова, че са защитили територията си). Църквата не може да остане безразлична пред всичко това.

При съставянето на работния инструмент (Instrumentum laboris), „гласът на Амазония“ бе чут въз основа на вярата; направен бе опит да се даде отговор на вика на народите и на амазонската територия за интегрална екология и за нови пътища, с възможност да се улеснят предвижданията за Амазония. Гласът на Амазония се обръща към Синода на епископите той да даде нов отговор на различните ситуации и за търсене на нови пътища, които да направят възможен подходящия момент (Kairos) за Църквата и за света.