ПАПА

Папата: светите Петър и Павел, свидетели на прошката и Божието милосърдие

По примера на Петър и Павел, свидетели на живота и на прошката на Исус, нека изпросим от Господ да не бъдем „хладни“ християни, нито „репортери“ на духа, а „свидетели, които всеки ден Му казват: Господи, ти си моят живот“. С тези думи папа Франциск предстотелства литургията за празника на светите апостоли Петър и Павел, след което благослови палиумите за новите архиепископи-митрополити.

Алесандро Ди Бусоло – Маня Кавалджиева – Ватикана

Защо Христос избра Петър и Павел, „двама покаяли се рибари“

Папа Бергольо посочи, че „те никога не се умориха да възвестяват, да живеят в мисия, на път, от земята на Исус чак до Рим и тук свидетелстваха чак до края на живота си, ставайки мъченици“. Папата отбеляза, че двамата са били преди всичко житейски свидетели, но „техният живот не винаги е бил чист и праволинеен“: Петър дори се бе отрекъл от Господ, а Павел преследваше Божията църква. И въпреки това Бог им се довери.

Господ търси хора, които да не са самодостатъчни

Папа Франциск поясни, че поуката, която се извлича, е тази, че „изходната точка на християнския живот не е да бъдем достойни – Господ не направи кой знае колко с онези, които се смятаха за праведни“:

„Когато смятаме, че сме по-добри от другите, това е началото на края. Господ не върши чудеса с онези, които се смятат за праведни, а с другите, нуждаещите се. Той не е привлечен от нашите способности, не ни обича заради тях. Той ни обича такива, каквито сме и търси хора, които не се смятат за самодостатъчни, а са готови за отворят сърцето си. Петър и Павел бяха такива – прозрачни пред Бога“.

Петър и Павел, смирени до край

Папа Бергольо припомни как Петър веднага бе казал на Исус: „аз съм грешник“, а Павел написа, че е „най-малкият сред апостолите“. Смирени до край:

„Те разбраха, че светостта не е в издигането, а в снижението: тя не е изкачване в класацията, а е ежедневно поверяване на собствената бедност на Господ, който върши велики неща със смирените“.

Свидетели на прошката

Светият отец отбеляза как и двамата апостоли бяха свидетели на прошката, тъй като когато падаха, откриваха силата на Божието милосърдие, което ги възраждаше:

„От човешка гледна точка те се бяха провалили. Но срещнаха любов, по-голяма от тяхното поражение, една толкова силна прошка, че да излекува и тяхното чувство за вина. Само когато изпитваме Божията прошка, ние наистина се възраждаме. И от тук се поема отново по пътя, от прошката; тук намираме самите нас: в Изповедта.

Свидетел е онзи, който обича Исус

Папата изтъкна, че Петър и Павел са преди всичко „свидетели на Исус“, тъй като свидетел не е онзи, който познава житейската история на Исус, а който обича Исус“.

Свидетелят казва на Господ: „Ти си моят живот“

Бергольо поясни как Петър е наричал Исус „Синът на живя Бог“, а Павел постоянно е повтарял името на Христос в своите писма. За него Христос не е само пример, ориентир, Той е живот. И пред тези свидетели, папа Франциск насърчи да се запитаме: „дали аз подновявам всеки ден срещата си с Исус?“.

„Ние отваряме сайтове и вестници и говорим за свещени неща. Но така оставаме с нещата, които хората казват, със сондажите, с миналото, със статистиките. Докато Той търси свидетели, които всеки ден да Му казват: „Господи, ти си моят живот“.

Нека изпросим да не бъдем „хладни християни“

„Нека и ние поискаме благодатта да не бъдем хладни християни, които живеят половинчато, които карат любовта да изстива“, насърчи Баргольо и припомни, че „Исус, както е попитал Петър, пита и теб: Кой съм аз за теб? Ти обичаш ли ме?“. Папата прикани тези думи да събудят у нас желанието да не се задоволяваме с минималното, а да залагаме на максималното, за да може и ние да бъдем живи Христови свидетели.

Палиумът: знакът, че овчарите живеят за овцете

Като припомни и благословията на палиумите за новите архиепископи-митрополити, папа Франциск изтъкна, че „палиумът напомня за изгубената овца, която овчарят понесъл на раменете си: това е знакът, че овчарите не живеят за себе си, а за овцете си; това е знакът, че за да го притежаваме, животът трябва да го дарим“.

Поздрав към делегацията на Вселенската патриаршия

Папа Франциск отбеляза, че „според една хубава традиция присъства и делегация от Вселенската патриаршия на Константинопол“ и отправи към нея сърдечен поздрав с думите: „вашето присъствие ни напомня, че не можем да се щадим по пътя към пълното единение между вярващите, към общението на всички нива. Защото заедно, помирени от Бог и опростили се взаимно, ние сме извикани да бъдем Христови свидетели с нашия живот“. Делегацията, изпратена от патриарх Вартоломей I, е ръководена от митрополит Йов, архиепископ на Телмесос, представител на Вселенската патриаршия в Световния съвет на църквите и съпредседател на Смесената международна комисия за богословски диалог между католическата и православната църкви. Архиепископ Йов е придружаван от Максимос, епископ на Мелитини и от дякон Босфориос Мангафас.

При приключване на литургията, папа Франциск, придружаван от православния митрополит, се помоли пред гроба на Свети Петър. След това, с процесия, Светият Отец и архиепископите-митрополити се отправиха към параклиса „Пиета“, осветен от шедьовъра на Микеланджело. Тук митрополитите един по един получиха от ръцете на папа Франциск палиумите.