Папата: да възпитаваме срещу деконструкцията на хуманизма

Видеопослание на папа Франциск към участниците в Световния конгрес на Международната служба за католическото образование, което се проведе в Ню Йорк.

Амедео Ломонако – Светла Чалъкова – Ватикана

„Хуманизмът, който католическите образователни институции са призовани да изградят – както подчертаваше свети Йоан Павел ІІ – е този, който защитава визията за едно общество, съсредоточено над човешката личност и нейните неотменими права, над ценностите на справедливостта и мира, над коректното отношение между индивидите, общество и Държава в логиката на солидарността и субсидарността“. Това подчертава папа Франциск в посланието си към участниците в Световния конгрес на Международната служба за католическото образование на тема „Възпитание в хуманизма  на братството за изграждането на цивилизация на любовта“, която се проведе в Ню Йорк.

Деконструкция на хуманизма

„Една от основните трудности, с която се сблъсква днес възпитанието е разпространената тенденция за деконструкцията на хуманизма. Индивидуализмът и консуматорството – пояснява папата – пораждат една конкуренция, която принизява сътрудничеството, замъглява общите ценности и подкопава най-основните правила на съвместното съществуване“.

Възстановяване на хуманизма

Във видеопосланието папата подчертава, че „за да се преборим с тази деконструкция е нужда синергия в различните възпитателни реалности“. Първата е семейството. „Всички възпитатели са призовани да си сътрудничат в този процес на растеж в хуманността, за да помогнат на младите хора да бъдат активни строители на един по-солидарен и мирен свят. Да се възстанови хуманизма – пояснява папата – означава също да се насочи възпитателната дейност и към перифериите, социалните и екзистенциалните периферии. Чрез служението, срещата и приема, се предоставят възможности за най-слабите и уязвимите“.

Диктатура на резултатите и „забързването”

Една опасност – предупреждава още папата – която заплашва, деликатната възпитателна работа е „диктатурата на резултатите, която смята човешката личност като лабораторен предмет и няма интерес за неговото цялостно израстване“. Възпитанието прибавя папата – „трябва да се справи също с „препятствието на така нареченото „забързване“ - rapidación (на английски rapidification – Laudato Si’, 18), което държи в плен живота в кръговрата на скоростта, променяйки постоянно опорните точки“. В този контекст самата идентичност губи същност и психологическата структура се разпада пред лицето на непрестанната промяна“.

Да намерим времето

В хаоса на бързината – подчертава папата – „трябва да се отговори, възвръщайки на времето неговия изначален фактор. Човекът се нуждае от своето време, за да научи, консолидира и трансформира знанието“. „Да се намери времето – завършва папата – означава да се оцени тишината и да се спрем да съзерцаваме красотата на творението, намирайки вдъхновение за закрилата на нашия общ дом и активирайки инициативи насочени към предлагането на нови стилове на живот в зачитане на бъдещите поколения“.

08 Юни 2019, 21:07