Папата разговаря с журналистите на връщане от Румъния
Емиграцията, икуменизма, Европа и комуникациите бяха основните теми в разговора с журналистите.
Една румънска журналиста поиска от папата да отправи послание към семействата, които оставят децата си, за да отидат да работят в чужбина.
Преди всичко това ме кара да си мисля за любовта към семейството. Да се откъснеш, за да не липсва нищо на семейството ти е акт на любов. Въпреки това, едно такова откъсване винаги е болезнено, защото отиват не по туристически причини, а по необходимост. А това много пъти е резултат на една глобална политика, която се отразява на това. Как да се опитваме да отворим източници на заетост, не е лесно в настоящата световна финансова и икономическа ситуация. Вие имате впечатляващо ниво на раждаемост – тук не се наблюдава демографската зима, както в останалата част на Европа – но е несправедливо да няма източници на заетост за многобройни младежи. Затова пожелавам да се разреши тази ситуация, която не зависи само от Румъния, а от световния финансов ред на това консуматорско общество, от това да имаш повече, да печелиш повече.
Румънски журналист попита папата какво означава мотото на визитата „Да вървим заедно“ в икуменическия диалог, в отношенията между католиците, етническите групи, в политическата сфера и гражданското общество.
Това означава винаги да имаш протегната ръка и да бъдеш готов да изслушаш другия отговори папа Франциск. С православието, вие имате голям патриарх, човек с голямо сърце, той познава мистиката на отците на Църквата в пустинята, духовния мистицизъм, но също така е и човек на молитвата. Не е трудно да се доближиш до него, защото го чувствам като брат и ние говорихме като братя. Икуменизмът не е крайната цел на дискусията. Икуменизмът се осъществява вървейки заедно. Съществува икуменизмът на свидетелството, на кръвта; икуменизмът на бедността – да работим заедно в помощ на бедните, болните, както четем в глава 25 от Евангелието на Матей. Да вървим заедно вече е единството на християните, не очаквайте богословите да се съгласят по въпроса за Евхаристията: Евхаристията се осъществява всеки ден, чрез молитвата, паметта за кръвта на нашата мъченици, с милосърдни дела и любовта едни към други. Можем да вървим заедно: единство, братство, протегната ръка, да не злословим за другите. Всички имаме недостатъци. Но ако вървим заедно,можем да ги оставим настрана.
На въпроса какво си е мислил, по време на молитвата Отче Наш в православната катедрала в Букурещ, когато мълчаливо е слушал молитвата на патриарх Даниил на румънски, папа Франциск отговори:
„Ще призная, че не запазих мълчание, а се молех се на нашия Отец на италиански и видях, че по-голямата част от хората се молят както на румънски, така и на латински. Хората надминават нас, лидерите. Ние, лидерите, трябва да пазим дипломатическо равновесие, за да гарантираме, че вървим заедно, има обичаи, които трябва да спазваме, за да не се развалят нещата, но хората се молят заедно; и ние, когато сме сами, се молим заедно. От опита ми с пастори и православни разбрах, че има затворени хора, които казват, че православните са разколници: това са стари неща. Има католически групи, които са малко интегралисти, трябва да се молим на Господ за тях. Но аз се молих и за тях. Не гледах Даниил, но мисля, че той е направил същото.
Испанска журналистка запита дали все още Франциск гледа на почетния папа Бенедикт XVI като на дядо:
„Още повече – отговори папа Бергольо. Всеки път, когато отивам при него го чувствам такъв, взимам ръката му и го оставям да говори. Той говори малко, бавно, както винаги със същата дълбочина, защото проблемът на Бенедикт са краката, а не главата му. Умът му и много бистър и като го чуя да говори, ставам силен, усещам сока от корените, които ми помагат да вървя напред, усещам традицията на Църквата, която не е музейна. Традицията е като корените, чийто сок те подхранва да растеш. И ти няма да станеш като корените, а ще процъфтяваш: дървото ще даде плод и семената ще бъдат корени за другите. Традицията на Църквата винаги е в движение. В интервю, което направи преди няколко дни Андреа Монда, главният редактор на Osservatore Romano, имаше цитат, който много ми хареса. Музикантът Густав Малер, говорейки за традициите, казва: традицията е гаранция за бъдещето, а не пазител на пепелта. Тя не е музей. Традицията не съхранява пепелта и носталгията, не! Традицията са корените, които дават гаранцията на дървото да расте, да процъфтява и да дава плодове.
Последният въпрос бе от немски журналист, който попита папата какво мисли за Европа, заплашена от егоизма и изолацията
Европа трябва диалогира. Европа не трябва да казва: ние сме обединени, сега в Брюксел се оправяйте вие. Всички сме отговорни за Европейския съюз. А това ротационно семестриално председателство не е просто жест на учтивост, сякаш се танцува минует. Не! То е символ на отговорността, която всички страни имат за Европа. Ако Европа не се вгледа добре в бъдещите предизвикателства, Европа ще увехне. Позволих си да кажа в Страсбург, че имам чувството, че Европа вече не е майка Европа, а се превръща в баба Европа. Тя остаря, загуби илюзията да работи заедно. Вероятно някой скришом си задава въпрос: не е ли това краят на едно 70 годишно приключение?
Европа се нуждае от себе си, от своята идентичност, от своето единство, за да преодолее – с многобройните неща, които предлага добрата политика – разделенията и границите. Ставаме отново свидетели на издигащи се граници в Европа, а това не е добре. Поне културните граници, това не е добре… истина е, че всяка страна има своята култура и трябва да я съхранява, но с мистиката на полиедъра, т.е една глобализация, където се зачитат културите на другите. Европа не трябва да се сломява от песимизма и идеологиите. Защото Европа е атакувана не с оръдия и бомби, а с идеологиите, които не са европейски, които идват отвън или, които се раждат от малки групички. Замислете се само за разделена и воюваща Европа през 1914 и през 1932, 1933, докато през 1939 не избухва войната. Нека не се връщаме към това, нека се поучим от историята и да не падаме в същата бездна. Някои бе казал, че единственото животно, което пада в една и съща яма е човека, никога магарето…
"Нека Европа да осъществи мечтата на своите основатели" бе пожеланието на папа Франциск в края на пресконференцията. В началото на диалога с журналистите, папата припомни Деня на социалните комуникации, който се отбелязва на 2 юни:
„Това е вашия празник: работите в комуникациите, вие сте или трябва да сте свидетели на общуването. Днес комуникацията изостава. Напредва с "контакта", но не стига до общуването. Вашето призвание е да бъдете свидетели на общуването; трябва да осъществявате "контакти", но и да общувате. С други думи, по-малко контакти и повече комуникация ...».
