Vatican News
Папа Франциск в Неапол Папа Франциск в Неапол  (ANSA)

Франциск призова за „богословие на приемането“

От Неапол папа Франциск призова за едно „богословие на приемането“, основано на диалога и Евангелската вест, което допринася за изграждането на братско общество сред народите на Средиземноморието. Със словото си, папата закри двудневната научна конференция в Папския богословски факултет в Южна Италия на тема "Богословие след Veritatis gaudium в контекста на Средиземноморието".

Богословието след Veritatis gaudium "е керигматично богословие, обясни папата,  богословие на дълбокия духовен размисъл, на милосърдието и на приемането, което диалогира с обществото, културите и религиите за изграждане на мирно съжителство на хора и народи. Средиземноморието е историческа, географска и културна матрица на керигматичното приемане, практикувано с диалог и милосърдие.

Изхождайки именно от Средиземноморието, папата изтъкна, че то винаги е било място за „транзит, обмен и понякога дори на конфликти“. Оттук Франциск открои някой от въпросите възникнали по време на междурелигиозната среща в Абу Даби: как да се пазим едни други в единственото човешко семейство? Как да подхранваме толерантното и мирно съжителство, което се превръща в истинско братство? Как да надделее в нашите общности приемането на другия и различния от нас, защото принадлежи на една различна от нашата религиозна и културна традиция? Как религиите могат да бъдат пътища на братство, а не разделителни стени?

Говорейки пред учени и преподаватели по богословие, папата подчерта, че богословието е призвано да бъде "богословие на гостоприемството, което да развие автентичен и искрен диалог със социалните и граждански институции, с университетски и изследователски центрове, с религиозни лидери и с всички жени и мъже с добра воля, за изграждане на мира на едно приобщаващо и братско общество и за съхранение на творението”.

И затова, „в диалога с културите и религиите, Църквата възвестява Благата Вест на Исус и евангелската любов, която Той проповядваше, като синтез на цялото учение на Закона, на виденията на Пророците и на волята на Отца. Диалогът преди всичко е метод на разпознаване и на провъзгласяване на Словото на любовта, което е отправено към всеки човек и, което желае да обитава в сърцето на всеки. Така разбран диалогът „е форма на приемане, преди всичко на любовта на Бог Отец, открита в личността на Исус и дарена със Светия Дух“.

Но богословието се нуждае и от дълбок духовен размисъл, предвид необходимостта от две движения, обясни папа Бергольо: "Движение отдолу нагоре, което може да води диалог, с чувство за слушане и размисъл, с всяка човешка и историческа инстанция, имайки предвид целия човешки потенциал; и движение отгоре надолу - където "върхът" е Исус, издигна на кръста - което същевременно позволява да разпознае знаците на Царството Божие в историята и да разбере пророчески знаменията на антицарството, което обезобразява човешката история. Това е метод, в една постоянна динамика, който позволява  съпоставяне с всяко човешко явление за да се разбере коя християнска и пасхална светлина може да освети мрака в реалността и кои енергии предизвиква Духа на Възкръсналия Христос, от време на време, тук и сега".

Диалогът и провъзгласяването на Евангелието – каза още папата – „могат да се осъществяват по начините очертани от Франциск от Асизи в първото Правило, именно след неговото пътуване в Източното Средиземноморие. За Франциск съществува един първи начин, по който се живее като християни: „Един от начините е да не влизат в разпри и спорове, а да са подчинени на всяко човешко същество заради Божията любов и да изповядват, че са християни“ (ХVІ: FF 43). Вторият начин е този в който, винаги послушни на знаците и действието на Възкръсналия Господ и на неговия Дух на мира, се провъзгласява християнската вяра, като проява в Исус на Божията любов за всички хора“.

"Диалогът - продължи папа Бергольо - не е магическа формула, но със сигурност  помага за обновление на богословието, когато се приема сериозно, когато е насърчаван и подпомаган от преподаватели и студенти, както и с други форми на познание и с други религии, особено юдаизма и исляма. Студентите по богословие трябва да бъдат възпитавани в диалога с юдаизма и с исляма, за да разберат общите корени и различията на нашите религиозни идентичности, и по този начин да допринесат по-ефективно за изграждане на общество, което цени разнообразието и насърчава уважението, братството и мирното съжителство.

Призвани сме за диалог с мюсюлманите, за да изградим бъдещето на нашите общества и нашите градове; призовани сме да ги считаме за партньори в изграждането на мирно съвместно съществуване, дори при наличието на фанатични групи, които са врагове на диалога, като например трагедията на Възкресение Христово в Шри Ланка“. Папата цитира италианския политик и християнин Джорджо Ла Пира, като изтъкна, че въпросът за богословието означава да допринесем за изграждането на една  „голяма шатра на мира” в целия средиземноморски басейн, където различните деца на нашия отец Авраам могат да живеят заедно във взаимно уважение.

Следователно „мултикултурната и мултирелигиозната реалност на новото Средиземноморие се сформира в диалога, който се ражда от вслушването в хората и в текстовете на големите монотеистични религии, и преди всичко във вслушването на младите хора. Мисля си – каза папата – за студените от нашите богословски факултети, от тези от „светските“ университети или от други религиозни вдъхновения. Когато Църквата – и можем да добавим, богословието – изоставя строгите схеми и се отваря с готовност да се вслушва в младежите, тази емпатия я обогатява, защото позволява на младите хора да дарят своя принос към общността, помагайки ѝ да долови една нова чувствителност и да си зададе нови въпроси“ (Christus vivit, 95). Задълбочаването на керигмата се прави с опита от диалога, който се ражда от вслушването и, който създава общение.

Богословието след Veritatis gaudium, подчерта Франциск, "е богословие в мрежата и, в контекста на Средиземноморието, солидарно с всички "загинали в морето" на историята. В богословската задача, която е пред нас, нека си припомним Свети Павел и пътя на ранното християнство, който свързва Изтока със Запада. Тук, много близо до мястото, на което Павел акостира, не може да забравим, че пътуванията на Апостола са били белязани от очевидни трудности, както в корабокрушението в центъра на Средиземно море (Деяния 27: 9 и сл.). Сега, когато западното християнство е взело поука от много грешки и критични моменти в миналото, то може да се завърне към своите източници, с надеждата да свидетелства Благата вест на народите на Изтока и Запада, на Севера и на Юга. Богословието - поддържано от ума и сърцето насочени към милостивия и състрадателен Бог- може да помогне на Църквата и гражданското общество да възобновят пътя, придружени от многобройните загинали в морето, насърчавайки средиземноморското население да отхвърли изкушението за господство и затваряне в самоличността си”.

В тази смисъл също „изучаването на Богословието е акт на милосърдие“. Като цитира своето послание към Католическия университет в Аржентина, папата се обърна към присъстващите студенти: „Насърчавам ви да проучите как централната роля на милосърдието може да бъде отразена в различните дисциплини - догматика, морал, духовност, право и т.н. Без милосърдието, нашето богословие, право, пастирска дейност, рискуват да се превърнат в бюрократична дребнавост или в идеология, които по своето естество искат да опитомят тайната“.

Преди да приключи, Франциск добави: „Мечтая за богословски факултети, в които различията съжителстват и се практикува богословието на диалога и приемането; в които се прилага модела на многостранно богословско познание. Там, където богословските изследвания могат да насърчават и предизвикват процеси на инкултурация“.

Ето защо, Богословието след Veritatis gaudium е „едно керигматично богословие, едно богословие на разпознаването, на милосърдието и приема, което влиза в диалог с обществото, културите и религиите за изграждането на мирното съжителство на хората и народите. Средиземноморието е историческа, географска и културна матрица на керигматичния прием, практикуван с диалога и с милосърдието. На това богословско проучване Неапол и пример и специална лаборатория.

Photogallery

Папа Франциск в Неапол
21 Юни 2019, 16:00