Търси

Vatican News

През юни папата се моли за свещениците

Във видеопосланието за молитвените намерения за месец юни, папа Франциск приканва да отправим поглед към свещениците, работещи в нашите общности.

Амедео Ломонако – Светла Чалъкова – Ватикана

През първия месец от лятото папа Франциск приканва всички вярващи по света да се молят за свещениците. „Не всички – посочва папата във видеопосланието си за молитвените намерения, реализирано от Световната молитвена мрежа на папата – са съвършени, но мнозина от тях залагат всичко до край, поднасяйки живота си със смирение и радост. Те са винаги близо, готови да работят усилено за всички. Нека благодарим за техния пример и свидетелство“.  

Оттук и призива на папата: „Нека се молим, та с простотата и смирението на техния живот, да се ангажират в солидарността, преди всичко към най-бедните“.

Кой е свещеникът?

В своя понтификат, папа Франциск не веднъж се спира на фигурата на свещеника. При срещата с енорийските свещеници в Рим на 6 март 2014, Светия отец посочва фигурата на Добрия Пастир и подчертава, че свещеникът е „човек на милосърдието и състраданието, близък до своя народ и слуга на всички“. Свещеникът – прибавя – е призован да „има сърце, способно на състрадание“. На 3 юни 2016, по повод Юбилея на свещениците, Франциск подчерта, че „сърцето на свещеника е сърце прободено от любовта на Господ; затова не той не гледа вече на себе си – не би трябвало да гледа на себе си – а погледа му е отправен към Бог и братята“. В проповедта на литургията за благославянето на маслата на Велики четвъртък през 2018, папата припомня, че Божия народ чувства към свещеника, „който върви сред своя народ с близостта и нежността на добрия пастир, нещо специално, нещо, което чувства единствено в присъствието на Исус“.

Свещениците по света

Въз основа на данните в Църковния статистически годишник, свещениците по света през 2017 са били 414.582. Кандидатите за свещество през 2017 са били над 115.328. Що се отнася до разпределението им във висшите семинарии, в Европа те са 14%, в Америка 27,3%, Азия 29,8% и Африка 27,1%.

*******

."Ето, сиромахът викна, - и Господ чу" (Пс. 33:7). Църквата винаги е разбирала значението на този вик. Имаме изключителни свидетелства за това още в първите страници на Деяния на апостолите, където св Петър настоява да бъдат избрани седем души "изпълнени с Дух Свети и с мъдрост" (6:3), за да се грижат за бедните. Това със сигурност е един от първите знаци с които християнската общност влиза на световната сцена - служението на бедните. Най-ранната общност осъзнава, че да бъдеш ученик на Исус означава да показваш братство и солидарност в послушание на учението на Учителя, че бедните са благословени и наследници на Небесното царство (Мат 5:3).

"Те продаваха имоти и стока и разделяха ги между всички, всекиму според нуждата" (Деяния 2:45). В тези думи виждаме ясно изразената жива загриженост на първите християни. Евангелист Лука, който повече от всеки друг говори за милосърдието, не преувеличава, когато описва практиката на споделяне в ранната общност. Думите му са насочени към вярващите от всяко поколение и следователно и към нас, за да ни подкрепя в свидетелството ни и да провокира действията ни в полза на най-нуждаещите се. Същото послание, със същата убеденост е предадено и от апостол Яков, който в посланието си използва силни и непоколебими думи: "Послушайте, възлюбени мои братя! Нали сиромасите на света избра Бог да бъдат богати във вяра и наследници на царството, обещано от Него на ония, които Го обичат? А вие презряхте сиромаха. Нали богатите ви притесняват и нали те ви влачат по съдилища? …  Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата? Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна, а някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и насищайте се, пък не им даде, що е потребно за тялото, - каква полза? Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. (2:5-6;14-17).

 И все пак не рядко в историята християните не се вслушват напълно в призива за загриженост, отдавайки се на светски манталитет. Светият Дух обаче, не пропусkа да ги призове да отправят погледа си към същественото. Той формира мъже и жени, които по различни начини посвещаваха живота си в служба на бедните. През тези две хиляди години многобройни страници от историята са написани от християни, които с абсолютна простота и смирение и с щедро и творческо милосърдие служат на най-бедните си братя и сестри!

Най-забележителният пример е този на Франциск от Асизи, последван от много други свети мъже и жени през вековете. Той не се задоволи просто да прегърне прокажените и да им даде милостиня, но реши да отиде в Губио и да остане с тях. Светецът видя в тази среща повратната точка на своето обръщане: "Когато бях в греха, изглеждаше ми прекалено горчиво да гледам прокажените, и сам Господ ме доведе между тях да им покажа милосърдие. И когато си тръгнах от тях, това, което ми се струваше горчивина, се превърна в сладост на ума и тялото "(Text 1-3: FF 110). Това свидетелство показва преобразяващата сила на милосърдието и християнския начин на живот.

Не бива да гледаме на бедните просто като получатели на случайната ни доброволческа дейност или на импровизираната ни щедрост, които успокояват съвестта ни. Колкото добри и полезни да са подобни действия за събуждането на чувствителността ни към нуждите на хората и несправедливостите, които често ги предизвикват, те трябва да доведат и до истинска среща с бедните и споделяне, което да се превърне в начин на живот. Молитвата, пътят на ученичеството и обръщането на сърцата ни намират потвърждението на своята евангелска автентичност в точно такова милосърдие и споделяне. Този начин на живот дава радост и мир на душата, защото се докосваме със собствените си ръце до плътта на Христос. Ако наистина желаем да срещнем Христос, трябва да докоснем тялото Му в страдащите тела на бедните, като отговор на тайнственото общение, дарено ни в Евхаристията. Тялото Христово, преломено в Светата Литургия, може да бъде видяно, посредством милосърдието и споделянето в лицата и личностите на най-уязвимите наши братя и сестри. Винаги остават актуални думите на Свети Йоан Хризостом: "Ако искате да почитате тялото на Христос, не го презирайте, когато е голо; не почитайте Евхаристичния Христос с копринени одежди, а след това, излизайки от църквата, пренебрегвате другия Христос, страдащ от студ и голота "(Hom. in Matthaeum, 50.3: PG 58).

Ето защо сме призовани да се доближим до бедните, да ги срещнем, да ги приемем и прегърнем и да им помогнем да усетят топлината на любовта, която да разчупи кръга на тяхната самота. Тяхната протегната ръка е също призив да излезем от нашите сигурност и удобства и да признаем ценността, която бедността сама по себе си представлява..

В края на Юбилейната година на милосърдието поисках да дам на Църквата Световният ден на бедните, така че християнските общности по целия свят да се превърнат в още по-ярък знак за милосърдната любов на Христос към най-малките и най-нуждаещите се. Към Световните дни, установени от моите предшественици, които вече са традиция в живота на нашите общности, искам да добавя този ден, който прибавя към тях една изключителна евангелска пълнота, а именно превилигированата любов на Исус към бедните.

Призовавам цялата Църква и мъжете и жените с добра воля навсякъде по света, на този ден да обърнат погледа си към всички, които протягат ръце и призовават за нашата помощ и солидарност. Те са наши братя и сестри, създадени и обичани от общия ни Небесен Отец. Този ден има за цел преди всичко да насърчи вярващите да се противопоставят на културата на изхвърлянето и да прегърнат културата на срещата. В същото време, всеки, независимо от религиозната си принадлежност, е призован към откритост и споделяне с бедните, чрез конкретни знаци на солидарност и братство. Бог създаде небесата и земята за всички; но за съжаление именно човеците издигнаха бариери, стени и огради, изневерявайки така на изначалния дар, предназначен за цялото човечество, без изключение.

Папа Франциск, Първи световен ден на бедните, 19 Ноември 2017

Превод Бистра Пищийска

07 Юни 2019, 11:46