Папа Франциск: нека позволим на Светия Дух да ни хване за ръка

Светла Чалъкова – Ватикана

„Нека слушаме със сърцето, нека отворим очите и ушите, но преди всичко сърцето: тогава ще тръгнем наистина на път; тогава ще почувстваме вътре в нас огъня на Петдесятница, който ни подтиква да кажем на висок глас на мъжете и жените от този град, че тяхното робство свърши, че Христос е пътя, който води към Небесния град“. Това каза папа Франциск в проповедта си на литургията, която предстоятелства в навечерието на Петдесятница на площад „Свети Петър“ с участието на повече от 50.000 вярващи от диоцеза на Рим.

Светият Дух – каза папата – „извира от милосърдната утроба на Възкръсналия Исус, изпълва нашата утроба с „мярка добра, натъпкана, отърсена и препълнена с милосърдие“ (Лк. 6, 38) и ни преобразява в Църква-утроба на милосърдие, т.е. в една майка с отворено за всички сърце! Колко бих искал хората, които живеят в Рим да признаят Църквата, да ни признаят заради милосърдието, заради хуманността и нежността, от които се нуждае толкова много! Така ще се почувстват у дома, в майчиния дом, където винаги си добре дошъл и винаги можеш да се завърнеш“, каза папата.

„Биха се чувствали – подчерта папата, завръщайки се на една от водещите теми на своя потнификат – винаги приети, добре разбрани, подпомогнати на направят крачка напред в посоката към Божието Царство… Както умее да прави майката, също с вече порасналите деца. Божествената любов е Светия Дух, който извира от Сърцето на Исус. Той е духовната скала, придружаваща Божия народ в пустинята, който черпейки от извора на живата вода да може да се утоли по пътя“ (1 Кор. 10, 4).

Знаем – предупреди папата – има такива хора и днес, както във всяко време, които се стремят да изградят „един град и една кула, която да стигне до небесата (Бит. 11, 4). Това са човешките проекти, също нашите проекти, които са в служба на едно все по-голямо „его“, насочени към едно небе, където вече няма място за Бог. Бог ни оставя за малко да го направим, така че да можем да изпитаме до къде можем да стигнем в злото и в тъгата без Него… Но Духа на Христос, Господ на историята, няма търпение да разруши всичко, за да ни накара да започнем отново! Ние сме малко „тесногръди“ и „тесногледи“; оставени на произвола, ние губим хоризонта; убеждаваме се, че сме разбрали всички, че сме взели под внимание всички променливи, че сме предвидили какво ще се случи и как ще се случи.. Всички тези са наши конструкции, които се заблуждават, че докосват небесата. Докато Светия Дух прониква в света от Свише, от утробата на Бог, там където Синът бе роден, и прави нови всички неща“.

Затова – бе призива на папата – нека позволим на Светия Дух да ни хване за ръка и да ни отведе в сърцевината на града, за да се вслушаме в неговия вик, в неговото стенание. На Мойсей, Бог каза, че този скрит вик на народа, стигна до Него: Той го чу, видя подтисничеството и страданията… И реши да се намеси, изпращайки Мойсей, за да предизвика и подхрани мечтата за свободата на израилтяните и да им открие, че тази мечта е самата негова воля: да направи от един свободен Народ, неговия Народ, обвързан с Него в един завет на любов, призован да свидетелства предаността на Господ пред всички народи. Но за да може Мойсей да реализира своята мисия, Бог иска, той да слезе заедно с Него сред израилтяните. Сърцето на Мойсей трябва да стане като това на Бог, внимателно и чувствително към страданията и мечтите на хората, към онова, което викат скришом, когато вдигат ръцете си към Небесата, защото нямат вече за какво да се хванат на земята“.