Cerca

Vatican News

Папата: общението е първото свидетелство на Христовите ученици

На генералната аудиенция на площад „Свети Петър“, папа Франциск подчерта важността от общението в християнската общност. Светият отец припомни, че в ДНК-то на християнската общност са положени единството и свободата от нас самите, които позволяват да не се страхуваме от различията, да не се привързваме към материалните неща и да се превърнем в свидетели на живия Бог. В края на аудиенцията папата поздрави международна делегация от Хонконг, придружена от кард. Джон Тонг Хон, и руски православни свещеници.

Джада Акуилино – Светла Чалъкова – Ватикана

„Трябва да се освободим от самореферентните нагласи, да се отречем да задържаме за нас Божиите дарове и да не се поддаваме на посредствеността, за да преоткрием красотата да свидетелстваме Възкръсналия Христос“. Това бе насърчението на папа Франциск на генералната аудиенция на площад „Свети Петър“, който продължи цикъла от беседи, посветени на „Деянията на Апостолите“.

В тази новозаветна книга – поясни папата – „всичко започва от Възкресението на Христос, което е извор на нов живот. Учениците, послушни на заповедта на Исус, остават единодушни, постоянствайки в молитва и моление“ (Деян 1,14), заедно с Мария и подготвяйки се да „получат силата на Бог не по пасивен начин, а укрепвайки общението помежду си“.

Юда се отделя от общението с Господ

След „болезнените събития от Страданието Господне – припомни папата – Апостолите вече не са дванадесет, символична цифра за народа на Израил, тъй като представлява дванадесетте племена, а за Църквата „избраните от Исус ученици. Сега те са единадесет. Нямо го вече Юда, който се самоубива, съкрушен от угризения заради предателството“.

Но още преди това, той започва да се отделя от общението с Господ и с останалите, да върши всичко сам, да се изолира, да се привързва към парите, стигайки до там, че започва да манипулира бедните и да губи от погледа си хоризонта на безвъзмездността и на себедаряването, позволявайки на вируса на горделивостта и високомерието да зарази неговия разум и сърце, превръщайки го от „приятел“ във враг и водач на „онези, които арестуват Исус“. Юда бе получил голямата благодат да бъде част от групата на най-близките приятели на Исус и да участва в самото негово служение, но в един момент претендира сам да спаси живота си, с резултата да го загуби.

Извън общението с Учителя

Юда – открои папата – „престана да принадлежи със сърцето на Исус“ и застана извън общението с Него и с останалите ученици.

„Престана да бъде ученик и застана над Учителя. Продаде го и с парите от своето престъпление, закупи един терен, който не донесе плодове, а бе напоен от собствената му кръв“.

С очите на Бог

Ако Юда – прибави папа Франциск – „предпочете смъртта пред живота и последва примера на нечестивите, чийто път е като тъмнината и върви към разрухата, то „Единадесетте“ избират живота и благословията, поемайки отговорността да я предават на свой ред в историята, от поколение на поколение, от народа на Израил към Църквата“. Напускането на един от Дванадесетте – изтъкна папата – „причини рана в тялото на общността и бе необходимо неговата роля да бъде предадена на друг“.

Петър посочва реквизита, който трябва да има този нов член: да е бил ученик на Исус още от началото, т.е. от кръщението при реката Йордан, до края, т.е. до Възнесението на Небесата. Необходимо е да се възстанови групата на Дванадесетте. По този начин се дава началото на „преценката на общността“, която се състои в това да се гледа на реалността с очите на Бог, в перспективата на единството и общението“.

Групата на Дванадесетте

Сред кандидатите са Иосиф, именуван Варсава и Матей. И чрез „жребий“ Господ посочва Матей, който бива причислен към Единадесетте.

„Така се възстановява групата на Дванадесетте, знак на общението, а общението надделява над разделенията, над изолацията, над манталитета, който абсолютизира частното пространство, знак, че общението е първото свидетелство, което дават Апостолите. Исус бе казал: „По това ще ви познаят, че сте Мои ученици: ако се обичате един другиму“.

Благодатта на единството

В Деянията на Апостолите, Дванадесетте показват същия стил на Господ.

„Те са акредитирани свидетели на спасителното дело на Христос и не показват на света своето предполагаемо съвършенство, а чрез благодатта на единството, открояват Другия, който вече живее по един нов начин сред своя народ. Но кой е той? Това е Господ Исус!“.

Да не се привързваме към материалните неща

Така Апостолите избират да живеят „под господството на Възкръсналия в единството между братята“, което се превръща в единствената възможна атмосфера за „автентичното себедаряване“.

„Събирането отново на групата на Дванадесетте показва, че в ДНК-то на християнската общност са положени единството и свободата от нас самите, които ни позволяват да не се страхуваме от различията, да не се привързваме към материалните неща и към даровете, и да се превърнем в сияйни свидетели на живия и действащ в историята Бог“.

Поздрави към присъстващите

В края на аудиенцията, папата поздрави Междурелигиозна делегация от Хонконг, придружена от кард. Джон Тонг Хон, и руски православни свещеници, като припомни, че на 13 юни Църквата чества литургично свети Антон от Падуа, виден проповедник и покровител на бедните и страдащите. „Нека неговото застъпничество – бе молитвата на Франциск – да ни помогне да изпитаме помощта на божественото милосърдие“.

12 Юни 2019, 12:27