Папата в Камерино: никога не забравяйте страдащите

Габриела Черазо – Светла Чалъкова – Ватикана

В първата неделя след Петдесятница, Църквата чества празника на Пресветата Троица: пълнотата на тайната на Спасението, реализирано от Отца чрез Сина, във Светия Дух. За този празничен ден папа Франциск избра да бъде „близо“ и да се моли за и с жителите на Камерино, в Централна Италия, засегнати от тежкото земетресение през 2016 и 2017: една общност, която очакваше Франциск „с огромна радост и обич“, както посочи архиепископ Франческо Масара, който в поздрава си към папата, представи едно население „принудено да живее на улицата“ след земетресението през 2016, изпълнено с болка, но и с желанието да „се възстанови“. На всички тях папата говори за надеждата и близостта, като антидот срещу носталгията и скърбите, но също и за големия дар на Светия Дух, който утешава и освобождава.

Преди литургията папа Франциск посети територията около площад „Кавур“, намиращ се между катедралата и херцогският дворец, които все още носят белезите на земетресението и са неизползваеми.

Ние сме малки и безпомощни, но безценни за Бог

В проповедта си папа Франциск се спря на болката на населението, позовавайки се на Псалм 8, предложен от днешната литургия, в който пселмопееца се пита: „що е човек, та го помниш, и син човечески, та го спохождаш?“. Ако онова, което „се издига, може да се срути, и надеждата може да се превърне в пепел“, що е човекът? На тази несигурност, вътре и извън нас, отговоря сигурността, която идва от Господ: „Той си спомня за нас“:

„Той помни, т.е завръща при нас със сърцето си, защото сме Му на сърце. И докато тук на земята твърде много неща се забравят бързо, Бог никога не ни оставя в забвение. Никой не е презрян в очите Му, всеки има безкрайна стойност за Него: ние сме малки под небесата и безпомощни, когато земята се клати под нашите нозе, но за Бог сме по-безценни от всяко друго нещо“.

Светият Дух помазва с надежда нашите рани

Именно това да „помним, да не забравяме“ е първата ключова дума, която Франциск представя на вярващите в Камерино. Да помним, че сме „единствени и незаменими чеда – поясни папата – ни дава силата да не се сломяваме, да не се натъжаваме, помнейки само най-лошото, което изглежда няма край. Негативните спомени ни застигат дори, когато не си ги мислим и ни превръщат в затворници . Но онзи, който ни освобождава от тях е Господ, дарявайки ни Светия Дух“:

„Ние се нуждаем от Него, защото е Утешител, т.е. Онзи, който не ни оставя сами под тежестите на живота. Той е този, който преобразява нашата поробена памет, в свободна памет, раните от миналото в спомени за спасение. Той върши в нас онова, което направи за Исус: неговите рани, неговите лоши рани, издълбани от злото, чрез силата на Светия Дух се превърнаха в проводници на милосърдие, сияйни рани, в които сияе любовта на Бог, една любов, който издига и възкресява. Това прави Светия Дух, когато Го призовем да дойде в помощ на нашите рани. Той помазва лошите спомени с елея на надеждата, защото Светия Дух е възобновител на надеждата.

Светия Дух ни помага да "полетим"

Втората ключова дума, споделена от папата с жителите на Камерино, е именно Надеждата. „Когато сме наскърбени или ранени – изтъкна той – сме подтикнати да „се загнездим“ около нашите скърби. Светият Дух ни помага да „полетим“, разкривайки ни прекрасната съдба, за която сме родени, хранейки ни с надеждата, една жива, а не преходна или краткотрайна надежда, като тази направена от земните съставки, които рано или късно се развалят“.

„Надеждата от Светия Дух е дълготрайна. Няма давност, защото се основава на предаността на Бог. Надеждата от Светия Дух не е оптимизъм. Тя се ражда от дълбините, разпалва дълбоко в сърцето сигурността, че сме безценни, защото сме обичани. Вдъхва доверие, че не сме сами. Това е надежда, която дарява вътре в нас мир и радост, независимо от това, което се случва навън. Това е надежда, която има здрави корени и никоя житейска буря не може да изкорени“.

Пресветата Троица е тайна на близостта

Ето защо, „нека призовем Светия Дух да дойде сред нас и да застане близо до нас“, каза папата, който се спря на третата ключова дума: Близостта. „Днешният празник на Пресветата Троица – подчерта той – е именно прекрасната тайна на близостта на Бог, а не една „главоблъсканица“. Този празник ни казва, че Бог е Отец, който ни дари Сина, и който за да бъде винаги близо до нас, ни изпрати самия свой Свети Дух:

„Светият Дух, когото споменаваме всеки път, когато се кръстим и докосваме раменете си, идва да ни дари силата, да ни окуражи, да поддържа тежестите на живота. Той е специалист по възкресението, по издигането, по възстановяването. Нужда е повече сила, за да се възстанови, отколкото да се изгради, да се започне отново, отколкото да се започне, да се помирим, отколкото да се разбираме. Това е силата, която ни дава Бог. Затова, онзи който се приближава до Бог не се сломява, върви напред: започва отново, опитва отново, възстановява“.

Никога не забравяйте страдащите

Така, в края на своята проповед, папата отвори още повече сърцето си за жителите на региона Марке, издигайки молитвата и просейки помощта Господня, та „всеки един да бъде строител на доброто и утешител на сърцата“.

„Скъпи братя и сестри, дойдох днес, за да съм близо до вас; Тук съм, за да моля с вас Бог, който ни помни, та никой, който е в беда да не бъде забравен. Моля Бог на Надеждата, та онова, което е нестабилно на земята, да не разклаща нашата вътрешна сигурност. Моля Бог, който е Близък, да породи конкретни жестове на близост и съпричастност. Минаха почти три години и рискът е този, след първото емоционално и медийно обвързване, вниманието да намалее и обещанията да изпаднат в забвение, увеличавайки разочарованието на онези, които виждат все повече и повече територията да обезлюдява. Господ ни подтиква да помним, да поправяме и да възстановяваме и да го правим заедно, без никога да забравяме онзи, който страда“.