Папата: да преодолеем логиката на успеха, за да изграждаме мира

Джада Акуилино – Светла Чалъкова – Ватикана

„Не съществува мир без помирението, прошката и милосърдието. Само онзи, който има помирено сърце, може да бъде служител на милосърдието и строител на мира“. Това подчерта папа Франциск в словото си към членовете на генералния капитул на Ордена на малките братя конвентуалци, около 150, които прие на аудиенция във Ватикана, водени от новия генерален настоятел, брат Карлос Троварели.

Следването на Христос

В словото си, припомняйки одобряването от страна на Светия Престол на обновените миналото лято Конституции на братята и неотдавнашното одобрение на новите Устави на Ордена, папата подчерта, че те „докосват съществените елементи на братския и мисионерски живот: обучението, междукултурния характер, споделянето и прозрачността при икономическото управление“.

„Това е уморителен труд, но си заслужава. Конституциите са необходимо средство за опазването на харизматичното наследство на един Институт и гарантират неговото бъдещо предаване. Те, де факто, изразяват конкретния начин как да следваме Исус, предложен от Евангелието, абсолютно житейско правило за всички богопосветени, особено за последователите на свети Франциск от Асизи, които, в обетите, се ангажират да „живеят според формата на светото Евангелие“. Силно ме докосва онзи съвет на Франциск към братята, който гласи: „Проповядвайте Евангелието, и ако е необходимо, също с думите“. Това е един начин на живот.

Евангелие наръчник

Францисканският живот във всички негови форми – открои папата – се ражда от вслушването в светото Евангелие, както ни показва живота на свети Франциск.

„Евангелието за вас, скъпи братя, е „правило и живот“ и вашата мисия не е друго, освен това да бъдете живо евангелие, живо тълкование на Словото. Евангелието трябва да бъде вашия наръчник. Слушайте го винаги с внимание; молете се с него; и по примера на Мария, „Девица, станала Църква“, размишлявайте го усърдно, така че, асимилирайки го, да приспособите живота си към живота на Христос.

Отпечатъкът на Бог

Франциск се спря на аспектите на братството, на „мъничкостта“, на мира и обучението. Братството – каза той – е „дар, който трябва да се приеме с благодарност; то е една реалност винаги „на път“, в процес на изграждане, и затова се нуждае от приноса на всички, без никой да се изключва или да бъде изключен“; в братството няма „потребители“, а само „строители“.

„То е една реалност, в която сме постоянно „чираци“, отворени за другия, за взаимен обмен; една гостоприемна реалност, готова и винаги на разположение да придружава; една реалност, в която е възможно да се направи една пауза в ежедневието, за да подхраним тишината и съзерцателния поглед и така да разпознаем в нея отпечатъка на Бог; една реалност, в която всички се смятате за братя, както свещенослужителите, така и останалите членове на братството; един опит, в който всеки един е призован да обича и храни своя брат, както майката обича и храни своето дете“.

Любов и послушание

Оттук и призива на папата да се „подхранва братството с духа на молитвата и набожността, на който трябва да служат всички останали временни неща“, поясни папата, цитирайки Правилото на свети Франциск.

„По този начин, вашия братски живот в общността се превръща във форма на пророчество в Църквата и в света; превръща се в школа на общение, което да се упражнява винаги по примера на свети Франциск, във връзка на любов и послушание с пастирите“.

Изкушението на властта

Друга характеристика на живота на папата е „мъничкостта“, която се „харесва много на папата“, както сам той увери.

„Това е един труден избор, защото се противопоставя на логиката на света, която търси успеха на всяка цена, желае да заема първите места. Франциск иска от вас да бъдете „малки“, по примера на Исус, който не дойде, за да му служат, а за да служи и казва, че: „Който иска да бъде голям сред вас, ще ви бъде слуга, а който иска да бъде пръв сред вас, ще бъде роб на всички“. Нека тази да бъде единствената ви амбиция: да бъдете слуги, да си служите едни на други. Живян така, вашия живот ще бъде пророчество в този свят, където амбицията за властта е огромно изкушение“.

Средства на прошка и милосърдие

Да се проповядва мира – подчерта папата – „предполага помирение със самите себе си, с Бог, с другите и с тварите. Живейте в хармония – насърчи папата – в смисъл на мир, който носи хармония“.

„Това е помирение в концентрични кръгове, която тръгва от сърцето и се разпростира до вселената – но в действителност тръгва от сърцето на Бог, от сърцето на Христос. Помирението е прелюдия на мира, който ни остави Исус. Един мир, който не е липсва на проблеми, а, който идва с присъствието на Бог в нас самите и се изразява във всичко онова, което сме, което правим и казваме. Бъдете посланици на мира, преди всичко с живота, а след това с думите. Бъдете, във всеки един момент, средства на прошка и милосърдие“.

Подобни на Христос

Нека общностите от братя – прибави папата – да бъдат места, в които се изпитва милосърдието, както учи свети Франциск към прошката и любовта. За всичко това – продължи папа Бергольо – е необходимо подходящо обучение, един обучителен път, който да спомогне у братята все по-пълното уподобяване с Христос“.

„Едно цялостно обучение, което да обвърже всички измерения на личността. Едно персонализирано и постоянно обучение, което да продължи цял живот. Едно обучение на сърцето, което да промени нашия начин на мислене, чувства и поведение. Едно обучение към предаността, съзнаващи, че днес живеем в една култура на временното, че „завинаги“ е много трудно и окончателния избор не е на мода“.

Да ограничим отлива от богопосветения живот

В този контекст – отбеляза папата – „има нужда от солидни обучители и експерти по вслушването и по пътищата водещи към Бог, способни да придружават другите по този път, познаващи изкуството на „разграничаването и на придружаването“.

„Само така можем да ограничим, поне от части, отлива на изоставянето, който засяга свещеническия и богопосветен живот“.

Животът на Ордена в тези години

В тази перспектива, новия генерален настоятел, брат Троварели, увери в „процъфтяването на нови звания“ в някои страни в Южната част на света, като спомена и аз създаването на Францисканския университет в Рим, който – информира брат Троварели – „бе силно желан от папата, като знак на единството между францисканските семейства“.