Папата в Румъния: истинското гражданско общество не изключва бедните
„Радвам се, че съм във вашата arară frumoasă (красива земя), двадесет години след посещението на Св. Йоан Павел II и когато Румъния - за първи път след присъединяването си към Европейския съюз - председателства семестър на Европейския съвет”, каза папата в началото на словото си.
"Това е благоприятен момент да отправим заедно поглед към последните тридесет години, откакто Румъния се освободи от режим, който потискаше гражданската и религиозната свобода и я изолира от други европейски страни, което също доведе до стагнация на нейната икономика и изчерпване на нейните творчески сили ”.
„Румъния - продължи папата – положи усилия за изграждането на демократичен проект чрез плурализма на политическите и социалните сили и техния взаимен диалог, за фундаменталното признаване на религиозната свобода и за пълното интегриране на страната в един по-широк международен план. Важно е да се признаят направените многобройните стъпки по този път, въпреки големи трудности и лишения“.
„Тези промени - отбеляза Франциск - доведоха до появата на неизбежни пречки за преодоляване и нелесните последствия при управлението на социалната стабилност и управлението на самата територия, започвайки от "емиграцията“, включваща няколко милиона напуснали дома и страната си, за да търсят нови възможности за работа и достоен живот”. Това от своя страна доведе до отслабването на най-богатите ви културни корени, подкрепяли ви в трудни моменти. Мисълта за братята, които са в чужбина, е акт на патриотизъм и справедливост“.
Затова днес - призова папата – „е необходимо да се развива положителното сътрудничество между политическите, икономическите, социалните и духовните сили; необходимо е да вървим заедно, в единство предлагайки участието си с убеждението да не се отказваме от най-благородното призвание, към което трябва да се стреми една държава: общото благо на своите хора. Да вървим заедно, като начин за изграждане на история, изисква благородството за отказ от собствената визия или от специфичен интерес в полза на един по-широк проект, за създаването на хармония, което ни позволява да продължаваме сигурни към общи цели“.
Само по този начин може да се постигне „приобщаващо общество, в което всеки е главен герой на общото благо; общество, в което най-слабите, най-бедните и последните не се възприемат като нежелани, като препятствия, които пречат на машината да върви, а като граждани и братя с пълни права в гражданския живот; дори да се гледа на тях като най-добрата проверка за реалното присъствие на доброто в модела на обществото, което се изгражда. Колкото повече едно общество е съпричастно към съдбата на най-необлагодетелстваните, толкова повече може да се нарече наистина гражданско“.
За да се постигнат подобни резултати - допълни папата – „не е достатъчна актуализацията на икономическите теории, нито професионални и технически умения. Става въпрос да се развие душата на вашия народ, заедно с материалните условия, защото народите имат душа”.
По този начин “християнските Църкви могат да помогнат да се открие и подхранва туптящото сърце, което е източник на политическо и социално действие, което започва от достойнството на човека и води до лоялно ангажиране и благородство в името на общото благо на обществото. Същевременно, те трябва да се стремят да станат вярно отражение и привлекателно свидетелство за Божието действие, насърчавайки истинското приятелство и сътрудничество между тях”. В този смисъл папата увери в приноса на Католическата църква, който "не е чужд, а изцяло участва в националния дух". „Католическата църква - заключи папата – желае да даде своя принос за изграждането на обществото и гражданския и духовен живот на вашата красивата румънска земя”.
(dg/vatn)
