Папата: да укрепваме общите корени на нашата християнска идентичност

След срещата си със Светия Синод на Румънската православна църква, папа Франциск се отправи към новата православна катедрала в Букурещ посветена на Възнесение Христово и ап. Андрей Първозвани, но повече известна и с името „Спасението на народа“.  Тук заедно с Румънския православен патриарх Даниил, папата Франциск издигна молитвата „Отче Наш“, за да може – каза той в краткото си слово преди молитвата - Румъния да бъде все повече дом за всички, земя на среща, градина, където цъфти помирението и общението“.

Катедралата "Спасение на народа", чийто строеж започна през 2011 г., е висока 120 метра (колкото 30-етажен блок), има дължина 126 метра и ширина 68 метра. За мащабния проект букурещката община задели площ от 11 хектара в близост до палата на покойния комунистически диктатор Николае Чаушеску.

Катедралата има шест камбани, които тежат общо 33 тона. Сградата може да побере над 5000 души. Румънската патриаршия заяви, че до момента за строежа на храма са похарчени 110 милиона евро.

Храмът е в неовизантийски стил има за цел "да почете паметта на румънските герои от всички времена". Румънският крал Карол Първи издава закон за строежа на катедралата през 1884 г., но двете световни войни и десетилетията комунизъм възпрепятстват изграждането ѝ.

Катедралата ще бъде завършена през 2024 г., но бе осветена през 2018 г., когато се отбелязаха сто години от създаването на съвременна Румъния, след Първата световна война.

Предлагаме ви пълният текст на словото на папа Франциск преди молитвата „Отче Наш“.

**********

Ваше Блаженство, скъпи Братко, скъпи братя и сестри!

Бих искал да изкажа моята благодарност и вълнение, че съм тук в този свет храм, който ни събира в единство. Исус призова братята Андрей и Петър да оставят мрежите, за да се превърнат в ловци на човеци (Мк. 1,16-17). Личният повик не е цял без този на брата. Днес искаме да издигнем заедно, едни до други, да „отправим заедно“, от сърцето на Страната, общата молитва „Отче Наш“. В нея се съдържа нашата идентичност на чеда и, днес по-специален начин, на братя, които се молят един до друг. Молитвата „Отче Наш“ съдържа сигурността на обещанието, направено от Исус към учениците му: „Няма да ви оставя сираци“ (Йоан 14, 18) и ни дава увереността, за да получим и приемем дара на брата. Затова, бих искал да споделя някои думи в подготовка на молитвата, която ще издигна за нашия път на братство и, за да може Румъния да бъде все повече дом за всички, земя на среща, градина, където цъфти помирението и общението.

Всеки път, когато казваме „Отче Наш“, подчертаваме, че думата „Отче“ не може да бъде без да кажем „наш“. Обединени в молитвата на Исус, се обединяваме също в неговия опит на любов и застъпничество, което ни подтиква да казваме: мой Отец и ваш Отец, Бог мой и ваш Бог (Йоан 20, 17). Това е призива докато „моето“  се превърне в наше, а нашето да стане молитва. Помогни ни, Отче, да вземем на сериозно живота на брата, да приемем неговата история. Помогни ни да не съдим брата за неговите действия и ограничения, а да го приемем преди всичко като твое чедо. Помогни ни да преодолеем изкушението да се чувстваме по-големите чеда, които бидейки все в центъра, забравят за дара на другия (Лк. 15, 25-32)

От Теб, който ни на небесата, небесата, която обгръщат всички и от където правиш слънцето да изгрее над добри и лоши, над праведни и нечестиви (Мт. 5, 45), просим онова разбирателство, което не  съумяхме да опазим на земята. Просим го чрез застъпничеството на многобройни братя и сестри във вярата, които заедно обитават твоите Небеса, след като повярвах, обичаха и изстрадаха много, също в наши дни, само заради факта, че са християни.

Като тях, също ние искаме да осветим името Ти, поставяйки го в центъра на всички наши интереси. Нека твоето име, Господи, а не нашето да ни подтиква и да ни подбужда в милосърдието. Колко пъти, молейки се , се ограничаваме да просим дарове и да изброяваме искания, забравяйки, че първото нещо е да хвалим твоето име, да се прекланяме пред твоята личност, за да разпознаем след това в брата, който си поставил до нас твоето живо отражение. Сред многобройните неща, които преминават и за които се борим, помогни ни, Отче, да търсим онова, което пребъдва: твоето и на брата присъствие.

В очакване сме да дойде Царството Ти: просим го и го желаем, защото виждаме, че динамиките на света не го подхранват. Динамики, ориентирани от логиката на парите, интересите, властта. Потопени в едно все по необуздано консуматорство, което ни пленява с блещукащи, но мимолетни светлини, помогни ни, Отче, да вярваме в това, което молим: да се откажем от удобната сигурност на властта, от измамните съблазни на суетата, от празната презумпция да вярваме, че сме самодостатъчни, от лицемерието да се грижим за показността. По този начин няма да изгубим от погледа онова Царство, към което ти ни призоваваш.

Да бъде Твоята воля, а не нашата. „Волята на Бог е спасението на всички“. Имаме нужда, Отче, да разширим хоризонтите, за да не затворим в нашите ограничения твоята милосърдна спасителна воля, която иска да обгърне всички. Помогни ни, Отче, изпращайки ни, както на Петдесятница, Светия Дух, автор на смелостта и радостта, за да ни подтикне да провъзгласяваме радостната вест на Евангелието отвъд границите на нашите принадлежности, езици, култури и нации.

Всеки ден се нуждаем от Него, нашия насъщен хляб. Той е хляба на живота (Йоан 6, 35.48), който ни кара да се чувстваме обични чеда и засища всяка наша самота и сирота. Той е хляба на служението: разчупвайки се, за да стане наш слуга, иска от нас да си служим взаимно (Йоан 13, 14). Отче, докато ни даряваш насъщния хляб, подхранвай в нас носталгията за брата, нуждата да му служим. Просейки насъщния хляб, молим Те и за хляба на паметта, за благодатта да укрепим общите корени на нашата християнска идентичност, корени, които са крайно необходими във времена, в които човечеството, и по-специално младите поколения, рискуват да се почувстват изкоренени сред многобройните втечнени ситуации, неспособни да дадат основи на съществуванието.Нека хлябът, който просим, с неговата дълга история от посева до житния клас, от жътвата до трапезата, да вдъхнови в нас желанието да бъдем търпеливи култиватори на общение, които не се уморяват да покълват семената на единството, да наквасват доброто, да работят винаги до братя: без подозрения и без дистанции, без принуждения и без уеднаквявания, в съжителството на помирените различия.

Хлябът, който просим днес е също хляба от който мнозина са лишени всеки ден, докато малцина имат в излишък. Отче Наш не е молитва, която успокоява, тя е вика пред липсата на любов в нашето време, пред индивидуализма и безразличието, които оскверняват твоето име, Отче. Помогни ни да сме гладни да даряваме. Напомни ни, всеки път, когато се молим, че за да живеем нямаме нужда да се съхраняваме, а да се разчупваме; да споделяме, а не да трупаме; да нахраним другите, отколкото да се наситим, защото благоденствието е такова, само ако е за всички.

Всеки път, която се молим просим да ни бъдат простени дълговете. Нужна е смелост, защото същевременно се ангажираме да простим дълговете, които другите имат към нас. Затова, трябва да намерим силата да простим от сърце на брата (Мт. 18, 35), както Ти, Отче, прощаваш нашите грехове: да оставим зад гърба си миналото и да прегърнем заедно настоящето. Помогни ни, Отче, да не се подаваме на страха, да не виждаме в отвореността една опасност; за имаме силата да си простим и да вървим, смелостта да не се задоволяваме от спокойния живот и да търсим винаги, с прозрачност и искреност, лика на брата.

И когато злото, свито пред вратата на сърцето (Бит. 4, 7), ще ни подтикне да се затворим в себе си; когато изкушението да се изолираме ще стане по-силно, скривайки същността на греха, която ни отдалечава от Теб и от нашия ближен, помогни ни още веднъж, Отче. Насърчи ни да намерим онази подкрепа в брата, който Ти си поставил до нас, за да вървим към Теб, и да имаме заедно смелостта на да кажем: „Отче Наш“. Амин.