Нови разпоредби на папата в борбата срещу сексуалните насилия в Църквата

В документа по-специално папата нарежда новите норми да се прилагат при „сигнали отнасящи се до свещеници или членове на Институти за богопосветен живот или на Общества за апостолски живот и засягащи престъпления срещу шеста Божия заповед. Тези престъпления включват: принуждаването на някого, чрез насилие или заплаха или чрез злоупотреба с власт, да извършва или да се подложи на сексуални актове; извършването на сексуален акт с малолетен (лица под 18 г. възраст) или уязвим човек; продукцията, показването, притежанието или разпространението, дори по телематичен път, на педопорнографски материали, както и вербуването или подтикването на малолетен или уязвим човек да участва и бъде показван в порнографски материали“.

Франциск припомня, че „всеки може да подаде сигнал за горепосоченото поведение, възползвайки се от начините, посочени в предишния член или по всеки друг подходящ начин. Сигналът може да бъде винаги адресиран до Светия престол, директно или чрез Папското представителство. Сигналът трябва да съдържа възможно най-подробни доказателства. Всеки диоцез може да предвиди „учредяването на специална църковна служба“ за това.

„Онези, които твърдят, че са били накърнени, заедно със своите семейство – нарежда папата – трябва да бъдат третирани с достойнство и уважение; да бъдат приети, изслушани и придружени също чрез специфични грижи: духовни, медицински, терапевтични и психологични, според отелните случаи“.

Процедурните норми, съдържащи се в папския документ, се отнасят до поведението на Кардиналите, Патриарсите, Епископите и Легатите на Римския първосвещеник; духовниците, които имат или са имали пастирското ръководство на една местна Църква или на субекти, включени в нея, от латински или източен обред, включително Личните ординариати, за факти извършени по време на заеманата от тях длъжност; духовниците, които имат или са имали пастирското ръководство на една Лична прелатура, за факти, извършени по време на заеманата от тях длъжност; онези, които са или са били генерални настоятели на Институти за богопосветен живот или Общности за апостолски живот с папско право, както и на Манастири sui iuris, за факти, извършени по време на заеманата от тях длъжност.

Сред най-важните елементи в документа е идентифицирането, като специфична категория, на така нареченото „поведение на укриване“ , състоящо се от „действия или бездействия, насочени към намеса или избягване на граждански, канонични, административни или наказателни разследвания срещу духовник или богопосветен за престъпления за сексуално насилие. Става въпрос за онези, които, заемайки особено отговорни позиции в Църквата, вместо да преследват злоупотребите, извършени от други, са ги укрили, закриляйки предполагаемия  извършител, вместо да защитят жертвите.

Папата нарежда всички компетентни по въпроса Ведомства от Римската курия да се координират помежду си: Компетентното ведомство информира за подадения сигнал и за резултата от разследването, както Държавният секретариат, така и останалите пряко заинтересувани ведомства. Комуникациите между Митрополита и Светия престол се извършва чрез Папското представителство.

Освен в случаите с ясно изразена неоснователност на подадения сигнал, папата разпорежда „Митрополитът да поиска своевременно от компетентното ведомство, възлагането да започване разследване. Ведомството трябва да се задейства незабавно и във всеки случай в рамките на тридесет дни след получаване на първия сигнал от папския представител или молбата на митрополита за възлагане на задачата, като предостави съответните инструкции относно начина на действие за конкретния случай. Компетентното ведомство може да повери разследването на лице, различно от Митрополита.

По-конкретно „Митрополитът събира съответната информация за фактите; има достъп до информацията и документите, необходими за целите на разследването; ползва се от сътрудничеството на останалите Ординарии или Йерарси, там където е необходимо; може да поиска информация от хора или институции, също граждански, които са в състояние да му доставят елементи, полезни за разследването. Когато е необходимо да се изслуша малолетния или уязвимия човек, Митрополита трябва да предприеме подходящите начини за това, имайки предвид тяхното състояние. Също когато ползва от помощна на други хора, Митрополита остава отговорник за управлението и провеждането на разследването. От Митрополита се изисква да действа безпристрастно и без конфликти на интереси ", в противен случай трябва да се въздържи от приемането на длъжността. На разследвания се признава презумпцията за невинност. Митрополитът, когато е изискано от компетентното ведомство, уведомява лицето за разследването срещу него, изслушва го за фактите и го приканва да представите защитна бележка. В този случай, разследваният може да се възползва от адвокат. На всеки тридесет дни Митрополитът изпраща информативен доклад за състоянието на разследванията до компетентното ведомство“.

Разследването – нарежда папата – „трябва да приключи до 90 дни. При наличност на справедливи причини, Митрополитът може да поиска удължаване на този срок от компетентното ведомство. Тогава когато фактите или обстоятелствата го изискват, Митрополита предлага на компетентното ведомство прилагането на подходящи предпазни мерки срещу заподозрения“.

В папския документ освен това се установява, че „Църковните провинции, Епископските конференции, Епископските синоди и Йерархични съвети, могат да учредят фонд за подпомагане на разходите по разследването“.

Един път приключило разследването „Митрополитът изпраща всички документи на компетентното ведомство заедно с личната оценка за резултатите от разследването. Освен ако не бъде дадено допълнително указание от компетентното ведомство, правомощията на Митрополита приключват след приключване на разследването. В съответствие с инструкциите на компетентното ведомство, Митрополита, при поискване, уведомява за резултата от разследването, човекът, който твърди, че е бил накърнен или неговите законно представители“.

Компетентното ведомство, освен ако не разпореди за допълнително разследване – завършва папата – процедира в съответствие със закона, според предвиденото за специфичния случай“. Разпоредбите в папския документ под формата на Motu Proprio „се прилагат, без да се засягат правата и задълженията, установени на всяко място от държавните закони, по-специално тези, които се отнасят до задължения за сигнализиране пред компетентните граждански органи