Cerca

Vatican News

Папата към Каритас Интернационалис: Евангелието е нашата житейска програма

Църквата не трябва да бъде един „съвършен модел“, която се наслаждава на себе си. Тя е призвана към евангелски порив, а не към „бизнес компромиси“. Това подчерта папа Франциск в проповедта си на литургията, която предстоятелства на 23 май следобед във Ватиканската базилика за откриването на 21-та Генерална асамблея на Каритас Интернационалис.

Светла Чалъкова – Ватикана

„Нека изпросим благодатта да приемем пътя, който ни посочва Словото Божие: смирение, общение, отричане. Но за да го направим е необходимо да се отречем от ефективността, суетата и самопреклонението“. Това бе призива на папа Франциск към 450-те представители на Каритас Интернационалис, присъстващи на литургията за откриването на тяхната ХХІ Генерална асамблея на тема „Едно човешко семейство, един общ дом“, вдъхновена от папската енциклика Laudato Si’, която ще продължи до 28 май.

На литургията, отслужена на олтара на свети Петровия престол, присъстваха около 40 епископи от цял свят, заедно с председателя на световната милосърдна организация, кард. Луис Антонио Тагле, архиепископ на Манила, Филипините.

В проповедта си папата се позова на четивата, предложени от литургията (Деян. 15, 7-21 и Йоан 15, 9-11) и неведнъж предупреди за опасността от „изкушението на ефективността“: „Исус не иска Църквата да бъде съвършен модел, която се наслаждава от своята организация и е способна да защитава своето добро име… вярата не е пътна карта, а „Път“ (Деян. 9, 2), който трябва да преминем заедно, винаги заедно с дух на доверие“. Ето защо според папа Франциск е необходимо да се научат „три основни елемента за Църквата, която е на път: смирението да се вслушваме, харизмата да бъдем заедно и смелостта да се отричаме.

„За да следваме Господ – каза папата – трябва да вървим устремени, но за да вървим устремени, трябва да се освободим от излишното, дори това да ни коства много. Като Църква, не сме призовани към бизнес компромиси, а към евангелски порив. В нашето пречистване, в нашето реформиране, трябва да избягваме „леопадрианството“, т.е. да се преструваме, че променяме нещо, за да не променим действително нищо. Това се случва например, когато опитвайки се да бъдем в крак с времената, маскираме нещата на повърхността, но това е само грим, за да изглеждаме по-млади. Господ не иска козметични корекции, иска обръщането на сърцето, което преминава през отричането. Основната реформа е да излезем от себе си, от нашата самовглъбеност“.

Но смелостта да се отричаме според папа Франциск се поражда от смирението да се вслушваме. „Умее да се вслушва само онзи, който позволява на гласа на другия да влезе наистина в него. А когато интереса за другите нараства, тогава нараства незаинтересуваността за нас самите. Ставаме смирени, когато следваме пътя на вслушването, който предпазва от желанието за самоутвърждаване, от решителното преследване на личните идеи, от търсенето на консенсус с всички средства“.  

Вслушването – каза папата – „е преди всичко вслушване в живота. В Деянията на Апостолите, Павел и Варава разказват своя опит, а не идеи. По същия начин Църквата разграничава различните реалности: не пред компютъра, а пред човешката реалност. Хората трябва да бъдат поставени преди програмите, със смирения поглед на онзи, който търси в другите присъствието на Бог, който не живее във величието на онова, което прави, а в смирението на бедните, които среща. Ако не гледаме директно на тях, ще гледаме винаги на нас самите и ще ги превърнем в средства за нашето утвърждаване“.

„От смирението да се вслушваме до смелостта да се отричаме, всичко преминава през харизмата да бъдем заедно“, каза папата, който припомни, че в първата християнска общност единството винаги надделява над различията. „На първо място за всеки един не са личните предпочитания и стратегии, а да бъде и да се чувства Църква на Христос, събрана около Петър в милосърдието, което не създава еднаквост, а общение“

Това общение се основава на „пребъдването в Неговата любов“. Но как се осъществява това?, запита папата. „Трябва да бъдем близо до Него, разчупения Хляб. Помага ни да застанем пред дарохранителницата и пред многобройните живи дарохранителници, които са бедните. Евхаристията и бедните: тук се пребъдва в любовта и се придобива манталитета на разчупения Хляб. Тук можем да разберем онова „както Отец ме възлюби, така и Аз възлюбих вас“, за което говори Исус. А как Отец възлюби Исус? Давайки му всичко, без да задържа нищо за себе си… Когато ние задържаме нещо за себе си, когато на преден план са нашите интереси, ние не подражаваме на думите „както Бог“, не сме свободна и освобождаваща Църква. Исус иска да пребъдваме в Него, а не в нашите идеи; да се откажем от претенцията да контролираме и управляваме; иска от нас да се доверим и да се дарим на другия“.

„Нека изпросим от Господ – завърши папата – да ни освободи от ефективността, от суетата и изтънченото изкушение да отдаваме култ на себе си и на нашите умения. Нека поискаме благодатта да приемем пътя, посочен от Словото Божие: смирение, общение, отричане“.

Photogallery

Моменти от литургията за откриването на Генералната асамблея на Каритас Интернационалис
24 Май 2019, 11:15