Cerca

Vatican News
Папа Франциск и мира Папа Франциск и мира 

Мир на земята (12)

От 5 до 7 май България ще бъде събирателна точка на духовността, силата и мъдростта на трима папи. Ако Йоан XXIII „откри“ България за Католическата църква и света, а папа Войтила трасира „духовната пътна карта“ на българския демократичен преход, сега Франциск посочва кои са условията и приоритетите за истинския мир, във всичките му форми и прояви.

Мирът е друга тема, която обединява Йоан XXIII и Франциск. Ронкали говори за мира в прекрасната енциклика Мир на земята (Pacem in Terris) от 1963, публикувана малко преди смъртта му. През 1961 г. той също е Негов е призива за всеобщ мир, през 1961, за да се предотврати избухването на трета световна война поради заплашваното присъствие на съветски ракети в Куба. Франциск прави същото, многократно, в защита на мира опитвайки се да предотврати нови конфликти.

Първата драматична криза в понтификата на Франциск

Както Йоан XXIII през 1962 и Йоан Павел II през 2003,  на 1 септември 2013, по време на богородичната молитва Ангел Господен, Франциск призовава за мир и предупреждава за непредвидимите последици от войната след обявената от американски президент Обама въоръжена интервенция в Сирия. Пред тази първа драматична криза в неговия понтификат, Франциск предупреждава: „Има божия присъда и присъда на историята за нашите действия и никой не може да избяга от нея“. Призовава международната общност да положи усилия за мира, чрез инициативи базирани на диалога и преговорите. „Всички имат задачата да възстановят мирното съжителство, в една верига, която обединява хората с добра воля“.  „От културата на сблъсъка и конфликта не може да се роди съвместното съжителство“.

Pacem in Terris, пророческа енциклика

Йоан XXIII не успя да види нито един обнародван съборен документ: още в края на първото заседание на Ватикана II, на 8 декември 1962, сериозността на заболяването му става очевидна, което ще доведе до смъртта му на 3 юни 1963. Въпреки разклатеното си здраве, на 11 април 1963  подписва енцикликата Pacem in terris, която мнозина считат за негово духовно завещание, в което се обръща не само към Църквата, а и към „хората с добра воля“, които желаят да защитават и изграждат "големия дар на мира". В него папа Ронкали говори за свят, разделен между двата блока, воюващ във Виетнам, Африка, Латинска Америка, под заплахата от ядрен конфликт. Посланието е силно: "мирът остава само на думи, ако не се основава на истината, изградена чрез справедливостта, милосърдието и свободата”. "От този документ, роден по време на кубинската криза, ни разделя повече от половин век, и въпреки това той още е актуален, защото съдържа важни неща, валидни и днес: идеята, че всяка война е alienum a ratione (извън разума); разграничението между грешката и нейния извършител, който винаги и преди всичко остава човешко същество с неговото достойнство и права. Това е пророческа енциклика, която предшества глобализацията и посочва концепцията за общото благо в глобален мащаб.

Мирът не е липсата на война

За християните, обяснява папа Франциск, мирът е Божи дар, „позитивно благо“, а не липсата на война. Това означава, че не е достатъчно да се поддържа равновесието между враждуващите сили, а изисква „ангажимент и все по-голяма справедливост“. Затова насърчава културата на срещата, в икуменизма и междурелигиозния диалог, в социалната, политическата и хуманитарната области. Посоката е единението, но без да се заличават различията и идентичността. Решителна е ролята на папа Франциск за размразяване на отношенията между САЩ и Куба и за мирния процес в Колумбия и Централноафриканската република. Смело атакува производителите и търговците на оръжия. Отправя апели срещу трафика на хора, „нова форма на робство“.

Мирът се гради върху справедливостта и солидарността

„Основата за изграждането на мира се състои в „божествения произход на човека, обществото и самата власт, които ангажират отделните хора, семейства, социални групи и държави да живеят в справедливи и солидарни отношения“. Този цитат от енцикликата на папа Йоан XXIII Pacem in terris Франциск припомни по повод 50-та годишнина от историческия документ, с който папа Ронкали призова света, изправен през атомна война, към справедливост и мир. С поглед към актуалната действителност, папа Бергольо задава въпроса: „дали сме разбрали урока от тази енциклика; дали справедливостта и солидарността са думи от речника или работим за да станат реалност?“. И веднага добавя: „истинския мир и хармонията не са възможни, ако не работим за едно по-справедливо и солидарно общество и ако не преодолеем егоизма, индивидуализма и груповите интереси на всички нива“.

От какво зависи трайният мир

Папа Франциск изтъква, че енцикликата на Йоан XXIII Pacem in terris фокусира вниманието върху базисни неща, като човешкото достойнство и права, но заедно с това трябва да бъдат гарантирани не само гражданските и политическите права, а да се предложи и достъпа на всеки човек до средствата за съществувание, като храна, вода, дом, здравни грижи, образование и възможност за създаване на семейство. Това са приоритетни цели както на национално така и на международно ниво и именно от тях зависи трайни мир за всички. „Но днес трябва да се запитаме дали те са реалност“.

Добрата политика в служба на мира

За папа Франциск политиката може да се превърне във висша форма на християнската добродетел любов и да служи на мира, ако зачита и насърчава правата на човека, изгражда обществото, окуражава младите. На това посвещава 52-я Световен ден на мира, който се отбелязва на 1 януари 2019 с тема „Добрата политика в служба на мира“. Убеден е, че мирът е „голям политически проект“, базиращ се на „взаимната отговорност и на взаимодействието на човешките същества“, подкрепени и вдъхновени от любовта за изграждането на онзи „универсален Божи град, към който се придвижва  историята на човешкото семейство“. Това е програма, на която могат да отговорят всички политици, стига да работят за доброто на човешкото семейство, прилагайки добродетелите: справедливост, равноправие, уважение, искреност, честност, вярност“.

Силата на многостранната политика

Франциск призовава за възстановяване на многостранната политика като отговор на логиката на потисничеството, която води до война. Главен принцип в тази политика е върховенството на правосъдието и правото, зачитането на човешкото достойнство. „Добрата политика преследва общото благо за всички хора, защото насърчава мира. Затова политиката изисква далновидност, а не да се ограничава до търсене на краткосрочни решения. Добрият политик не трябва да заема пространства, а да инициира процеси и е призван да работи за надделяването на единството над конфликта, в основата на което е заложена солидарността, разбирана в нейния най –дълбок смисъл“. (Слово към Дипломатическия корпус, Ватикана 7.1.2019).

Политици във Ватикана за мир       

Както преди четири години,  палестинският президент Махмуд Абас и израелският му колега Шимон Перес участваха в молитвена среща за мир в Близкия изток по покана на папа Франциск, в присъствието на Вселенския патриарх  Вартоломей I, така от 10 до 12 април т.г. южносуданския президент и тримата вицепрезиденти участваха в духовни упражнения в религиозния дом Санта Марта, в присъствието на англиканския примас, Кентърбърийският архиепископ Джъстин Уелби. Ако първата среща бе определена като „най-смелият политически жест“ в понтификата на аржентинския папа, то сега медии и световна общественост останаха поразени от нов, още по-силен жест на Франциск, който коленичи пред всеки от един от политиците, целувайки обувките им. Той не може да бъде разбран, освен в духа на взаимната прошка, както Исус уми нозете на апостолите, показвайки им пътя на служението. Освен евангелския привкус, този жест има дълбоко значение в Африка: целуването на обувките означава благодарност, но също и молба: като посредник на двама лидери, доскорошни противници, Франциск ги умолява за прошка и милост и да сложат край на войната в името на южносуданци. Франциск е твърдо уверен, че "мирът е възможен", че е "огромен Божи дар", но също че той изисква смелост за "диалог, преговори и прошка". Жест, който показва огромното му желание за мир, но и който революционизира дипломацията и посредническата роля в конфликтите.

Мир със земята

„Нека се помирим със земята и се грижим за нея. По примера на Св.Франциск, нека уважаваме и пазим природата като наша сестра, която не само сме получили като зар за настоящия ни живот, но която сме призвани да съхраним за нашите деца“. За първи път в историята на Църквата един папа  използва думите на Св.Франциск и озаглавява с тях енциклика (“Laudato si”). Самото заглавие е вдъхновено от Песен на Творенията, един манифест за нов светоглед  вдъхновен от францисканската духовност.  Документът повдига важни въпроси, които ориентират и революционизират пътя на човека и обществото. Разкрива връзката между природата и човека, който е интегрална част от нея: „Упадъкът на културата е тясно свързан с настоящия културен модел на човешко съжителство – посочва Франциск. Онзи, който обича Бог, не може да не обича и неговото творение“.

За папата, човекът не е повече център на Вселената, с поведение на господар над земята, а пазител на нейната красота и богатства. Затова приканва за „промяна на стила на живот“, неподвластен на технологиите, с нейните цени и глобализираща власт. „Заплахата не идва от научно-техническия прогрес – обяснява Франциск. Истинската опасност е човекът, господар на все по-мощни средства за разрушения, като оръжията, подпомогнати от модерната наука. Според папата, „екологичната криза, която засяга цялото човечество, е загнездена в човешкото сърце, което се стреми да контролира и експлоатира ограничените ресурси на нашата планета, пренебрегвайки уязвимите членове на нашето човешко семейство“. Ето защо, „не можем да пренебрегнем широко разпространеното и всепроникващо зло на настоящата ситуация“, подчертава папата. Един от най-важните пасажи от енцикликата Laudato si, изразява безпокойството, че „вероятно осъждаме бъдещите поколения на един общ дом от развалини“. Затова, призовава папата, „днес трябва да си зададем честно въпросът какъв свят искаме да предадем на онези, които ще дойдат след нас, правейки сериозен изпит на съвестта относно закрилата на планетата, която е поверена на нашите грижи“.

Въпрос, който призовава политици, институции, икономика, наука, вярващи и невярващи от всички религии и деноминации към лична и социална отговорност към Творението. Папа Франциск приканва всички: „Нека се замислят за нашата обща съдба. Това изисква нов начин на човешко съжителство в общия ни дом“.

Мирът се изгражда със смирение

На утринните литургии във Ватикана, папа Франциск призова да изграждаме и укрепваме единството в днешния свят, в който дори международните институции са неспособни да постигнат едно мирно споразумение. „Християните – казва папата – са твърде заети в техните вътрешни борби. Затова в Исус, преди да умре, по време на Последната Вечеря, моли Отца за благодатта на единството за всички. Въпреки това, вече сме толкова свикнали да дишаме от въздуха на конфликтите: всеки ден, по телевизията и вестниците се говори за конфликти, войни, без мир, без единство. Въпреки подписаните мирни споразумения, след това не се спазват. Съществува една тенденция за разруха, за война и разделение. Това е тенденцията, която сее в човешкото сърце нашия неприятел, разрушителя на човечеството: дявола“. Но какво е необходимо за изграждането на мира и единството между нас?  - пита риторично папа Бергольо. „Нужно е смирение, кротост и великодушие; нужно е да отворим сърцето си. Не е лесно, защото сме свикнали да съдим и критикуваме, което води до разделението“. Това е път за който св. Павел дава един  конкретен и практичен съвет: „понасяйте се едни други с любов“. 

03 Май 2019, 14:55